Стоманеният плъх в танц със смъртта

Когато заседанието свърши, се погрижих да бъда далеч от входа на театъра. Вероятността Зенър да ме познае от времето, когато беше капитан Гарт, бе малка. Но дори и малка, все пак съществуваше, затова се постарах да не се мяркам пред очите му. Войниците се строиха и заминаха; след завършване на съвещанието за тях не беше осигурен транспорт. Майорът имаше на разположение кола, но аз отказах предложението му да ме вземе.

— Трябваше да се възползваме от поканата — оплака се Мортън, когато колата тръгна.

— За къде? За затвора? Колкото сме по-далеч от началствата, толкова по-добре за нас.

— Уморен съм.

— Аз не съм ли? Да не говорим, че съм и гладен. Хайде да намерим някое място, където да похарчим част от парите на Гоу…

— Джим… Джим ди Гриз…

Гласът беше остър, почти неразбираем. Гласове ли почнах да чувам? Огледах се, но наблизо беше само Мортън.

— Чу ли нещо?

— Не. Трябваше ли да чуя?

— Не зная. Ушите ми изведнъж забучаха. Но се кълна, че чух нещо.

— Може би ти говори онзи молец на рамото. Ха-ха.

— Присмивай се на себе си. Какъв молец?

— Не го ли виждаш? Кацнал е на капитанската ти звездичка. Да го прогоня ли?

— Не. Остави го.

Обърнах глава, мигнах и успях само да зърна молеца. Той махна с крила, отлетя… и кацна на ухото ми.

— Отивай… на aergropl… сега.

— Не мога да те разбера.

— Защото не говоря аз.

— Млъкни, Мортън, Говоря на молеца, не на теб.

Той провеси нос и бързо отиде настрана.

— Повтори съобщението — казах аз, оставяйки за момент без внимание Мортън.

— Летището… иди на летището.

— Правилно, да отида на летището. Разбрах. Край. Отивам. — Молецът отлетя, а аз потупах Мортън по рамото; усетих, че трепери. — Хайде, горе главата. И престани да ме гледаш така, сякаш съм луд. Молецът е само комуникационен апарат, нищо повече.

— Комуникация с кого?

— Колкото по-малко знаеш, толкова по-малко неприятности ще имаш.

— Ти наистина си шпионин, нали?

— И да, и не. Тук съм по моя работа, но някои страни се опитват да ме въвлекат в тяхната работа. Разбираш ли?

— Не.

— По-добре. Хайде да намерим летището. Предполагам, че е там, където свети и кацат самолети. Идваш ли с мен?

— Имам ли избор? Има ли път за връщане? Отново ли започваме? Искам да кажа, не можем ли да се промъкнем назад в казармата, сякаш нищо не е станало?

— Знаеш, че не можем.

Той въздъхна и кимна.

— Зная. Но аз не съм за такава работа, каквато вършим. И докъде ще ни доведе тя?

Добър въпрос. С много малка надежда за отговор понастоящем.

— Честно казано… не зная. Но имаш думата ми, Мортън, защото аз те забърках във всичко. Първата ми задача, преди всичко друго, е да те измъкна от тази каша и да те спася. Не ме питай как… защото още не зная.

— Не трябва да се самообвиняваш. Аз си отворих устата пред онзи ефрейтор, който разказваше глупости. Оттам започна всичко.

Вървяхме, докато говорехме. Отивахме все по-близо и по-близо до летището. Пътят, по който се движехме, завиваше около края на летището, отделен от него с телена ограда, силно осветена от ярки светлини. От другата страна на оградата имаше трева и писти за рулиране. Тежък товарен самолет току-що се беше приземил. Наблюдавахме как рулира. Той продължи напред, ято черни птици се спуснаха подир него и започнаха да се мушкат в тревата. Една от тях разпери криле, отлетя към оградата и кацна откъм външната страна. Тя изкриви към мен глава и заговори:

— Ти не си сам.

— Очевидно. Той е безопасен. Ти ли си, Варод?

— Не. Капитан Варод е в почивка.

— Доведи го. Не искам да разговарям с някаква си стара врана.

— Ще бъдеш свързан.

Птицата се обърна, отвори човка и разпери криле. Излетя, без да размахва криле. Чу се свистене.

— С реактивна тяга — отбелязах. — Въздухът влиза през устата. Струята излиза точно там, където си мислиш, че трябва да излиза. Да вървим.

Чу се вой от приближаваща сирена и на пътя се появи радиозасечна кола. Когато мина покрай нас, тя намали, насочи приемните си чинии към нас, после продължи.

— Много бързо откриват радиопредаванията — казах.

— Тази птица радиопредавател ли е?

— Между другите неща. Управлява се дистанционно и вероятно има някои логически схеми за подскачане и присъединяване към други птици. Може да бъде открита, само когато предава за базата.

— Къде е базата?

— Не ти трябва да знаеш. Нито кой работи там. Но мога да те уверя, че те не възнамеряват да направят нищо лошо на тази страна.

— Защо? — Сега беше много развълнуван. — Кажи им да действат, да отърват страната от военните и техните приятели и да произведат избори. Знаеш ли откога съществува сегашното извънредно положение? Ще ти кажа, проверих. Така нареченото временно извънредно положение е обявено преди повече от двеста години. Извънредно положение! Кажи на приятелите на твоята птица, че що се отнася до мен, могат да причинят на страната всякаква неприятност.

— Чух го — отвърна птицата с дебел глас, спусна се от тъмното и кацна на рамото ми. — Нашата работа не е да създаваме неприятности. Ние се стараем само да…