Стоманеното сърце

Тя ме погледна и не го отрече.

— Но ти също така употреби илюзиите си, за да спасиш Ейбрахам — продължих аз. — И уби Случайност. Смятам, че Стоманеното сърце е искал да ти вярваме, и ти е позволил да убиеш един от второстепенните му Епични. Случайност така и така е бил в немилост. Но защо ще ни предаваш, а след това ще помагаш на Ейбрахам да се измъкне?

— Не знам — прошепна тя. — Аз…

— Ще ме застреляш ли? — попитах аз и погледнах цевта на пистолета й.

Тя се поколеба.

— Идиот. Наистина не знаеш как да говориш на жените, нали, Колене?

Вирна глава, сякаш изненадана, че думите са прозвучали.

Свали оръжието и избяга.

Трябва да я последвам, помислих си аз и пристъпих напред. Навън прозвуча друга експлозия.

Не. Откъснах поглед от бягащата й фигура. Трябва да изляза и да помогна.

Стрелнах се покрай трупа на Повелителя на нощта — все още потънал до кръста в стоманата, замръзнал, а по гърдите му се стичаше кръв — и се насочих към най-близкия изход за игрището.

В този случай, бойното поле.

39.

— Намери това идиотче и го застреляй от мое име, Коуди! — извика Проф в ухото ми, когато включих отново звука на телефона си.

— Измъкваме се, Джон — каза Тиа и му отне думата. — Идвам с коптера. Три минути докато дойда. Ейбрахам ще детонира прикриващата експлозия.

— Ейбрахам да върви по дяволите — направо го изплю Проф. — Правя го до края.

— Не можеш да се биеш с Висш Епичен, Джон — възрази Тиа.

— Ще правя каквото искам! Аз съм… — гласът му секна.

— Махнах го от връзката — обясни Тиа на останалите. — Това е зле. Не съм го чувала да стига дотам. Трябва някак да го измъкнем или ще го загубим.

— Да го загубим? — объркано попита Коуди. Можех да чуя стрелбата по линията му, а можех да я чуя и как отеква из широкия коридор. Продължих да тичам.

— По-късно ще обясня — отговори Тиа с глас, който наистина казваше: „Ще намеря по-добър начин да се измъкна от този въпрос по-късно.“

Ето, казах си аз, щом долових малко светлина напред. Навън беше тъмно, но не толкова, колкото в тунелоподобната вътрешност на стадиона. Стрелбата беше по-силна.

— Изтеглям ни — продължи Тиа. — Ейбрахам, трябва да детонираш подземната експлозия, когато ти кажа. Коуди… намери ли Дейвид вече? Внимавай, Повелителя на нощта може да е зад теб.

Мисли ме за мъртъв, рекох си аз, понеже не отговарях.

— Тук съм — включих се аз.

— Дейвид — отвърна ми облекчено Тиа. — В какво състояние си?

— Повелителя на нощта е мъртъв — обясних аз, докато наближавах тунела към игрището, един от ония, по които отборите са излизали за игра. — Ултравиолетът подейства. И Зарево го няма. Аз… го разкарах.

— Моля? Как?

— Хъм… ще обясня по-нататък.

— Това е добре — каза Тиа. — Имаме около две минути, докато ви изтегля. Отиди при Коуди.

Не отговорих — излизах на игрището. По-правилно е бойно поле, мина през смаяния ми ум. Труповете на войниците от Правоприлагането се валяха като изсипан боклук. На няколко места горяха огньове и изпращаха в тъмното небе виещ се пушек. Върху пространството горяха червени сигнални ракети, хвърлени от войниците за по-добра светлина. От седалките и полето бяха отхвърчали парчета, а сребърната някога стомана бе изцапана от черни белези.

— Вие сте водили война, момчета — прошепнах аз. Тогава видях Стоманеното сърце.

Крачеше из игрището с разтворени устни и презрително стиснати зъби. Блестящата му ръка стърчеше напред и той пускаше изстрел след изстрел към нещо пред себе си. Проф, който тичаше зад една от отборните скамейки. Удар след удар почти го достигнаха, но той невероятно ловко се промъкваше между тях. Мина през една стена в стадиона, а тензорите изпариха отвор за него.

Стоманеното сърце ядосано изръмжа и пусна изстрели в дупката. Проф се появи миг по-късно от друга стена, а около него се сипеше стоманен прах. Замахна с ръка и хвърли по Стоманеното сърце множество грубо изработени ками; вероятно бяха изрязани от стоманата. Те просто отскочиха от Върховния Епичен.

Проф изглеждаше раздразнен, като че ли беше ядосан, че не може да нарани Стоманеното сърце. Лично аз бях втрещен.

— Той през цялото време това ли прави? — попитах аз.

— Да — отговори Коуди. — Както казах, човекът е машина.

Огледах обстановката от дясната си страна и забелязах Коуди зад някакви отломки. Беше се облегнал напред на пушката си и държеше на мушка войници от Правоприлагането на седалките от първия ред. Бяха поставили голяма картечница зад някакви предпазни щитове и Коуди изглеждаше прикован, което и обясняваше защо не бе могъл да дойде и да ме намери. Натъпках пистолета си в кобура и отлепих фенера от цевта на пушката.

— Почти съм при вас, господа — обади се Тиа. — Без повече опити за убиване на Стоманеното сърце. Всички фази са прекратени. Трябва да се възползваме от този шанс и да се изнесем, докато можем.

— Не смятам, че Проф ще тръгне — изрече Ейбрахам.

— Аз ще се оправя с Проф — отсече Тиа.

— Чудесно — отговори Ейбрахам. — Къде ще…