Стоманеното сърце

— Момчета — намесих се аз. — Внимавайте какво говорите по общата връзка. Мисля, че линиите ни може би са хакнати.

— Невъзможно — рече Тиа. — Мобилните мрежи са сигурни.

— Не и ако имаш на разположение оторизиран телефон — възразих аз. — А Стоманеното сърце може да е възстановил този на Меган.

На линията се възцари тишина.

— Искри — произнесе Тиа. — Аз съм идиот.

— А, най-после нещо смислено — изкоментира Коуди и стреля по войниците. — Този мобилен…

Нещо се размърда в отвора на сградата зад Коуди. Изругах и вдигнах пушката — но без приклада беше много трудно да се прицелиш като хората. Дръпнах спусъка, когато изскокна въоръжен войник от Правоприлагането. Той пусна насечен откос.

От Коуди не излезе звук, но можах да видя как кръвта пръсна. Не, не, НЕ!, мина през ума ми и се втурнах напред. Стрелях отново и този път уцелих войника в рамото. Не мина през бронята му, но се обърна от Коуди и се прицели в мен.

Стреля. Вдигнах лявата си ръка — с тензора. Направих го почти инстинктивно. Този път беше по-трудно да произведа мелодията и не знаех защо.

Но го накарах да заработи. Произведох песента.

Усетих нещо да тупва в дланта ми и от ръката ми се надигна облаче от стоманен прах. Заболя ме невероятно, а тензорът започна да искри. Миг по-късно прозвуча серия изстрели и войникът падна. Ейбрахам излезе от ъгъла зад мъжа.

Стрелба отгоре. Хукнах, плъзнах се по земята и се спотаих зад прикритието на Коуди. Той беше там, задъхан и с широко отворени очи. Бе улучен няколко пъти, три в крака, един в стомаха.

— Прикривай ни — нареди Ейбрахам със спокойния си глас, докато измъкваше превръзка. Омота я около крака на Коуди. — Тиа, Коуди е лошо ранен.

— Ето ме — каза тя.

В хаоса не бях доловил звуците на коптера.

— Създадох нови мобилни канали чрез директна връзка с всеки от вас; това трябваше да направим още щом Меган загуби нейния телефон. Ейбрахам, трябва да се изнасяме. Сега.

Надникнах над отломките. От редовете слизаха войници, за да се хвърлят срещу нас. Ейбрахам небрежно свали граната от колана си и я хвърли в коридора под нас, ако някой се опитваше да се промъкне отново. Експлодира и чух викове.

Размених моята пушка с тази на Коуди и открих огън по напредващите войници. Някои се укриха, а други продължиха да настъпват смело. Знаеха, че сме на края на ресурсите си. Продължих да стрелям, но в отговор получих серия изщраквания. Коуди почти е бил изчерпал амунициите си.

— Ето — каза ми Ейбрахам и пусна до мен голямата си картечница. — Тиа, къде си?

— Близо до позицията ви — отговори тя. — Точно извън стадиона. Вървете право в обратната посока и навън.

— Нося Коуди — уточни Ейбрахам.

Коуди все още беше в съзнание, въпреки че в момента предимно ругаеше, стиснал очи. Кимнах на Ейбрахам. Щях да прикривам оттеглянето им. Взех картечницата на Ейбрахам. Ако трябва да съм честен, винаги съм искал да стрелям с нея.

Беше приятно за ползване оръжие. Откатът бе мек, а самата картечница тежеше по-малко, отколкото би трябвало. Опрях я на малкия преден триножник и стрелях на автоматична — десетки куршуми разкъсваха войниците, които опитваха да ни достигнат. Ейбрахам носеше Коуди по обратния път.

Проф и Стоманеното сърце продължаваха да се бият. Свалих още един войник, като голямокалибрените куршуми на Ейбрахам не се впечатлиха от бронята му. Докато стрелях, усещах как пистолетът под мишницата ми ме притиска отстрани.

Не опитахме да стреляме с него, последното ни предположение как да бием Стоманеното сърце. Все пак нямаше как да го уцеля от такова разстояние. А и Тиа бе решила да ни изтегли преди да сме го опитали и прекрати операцията.

Свалих още един войник. Стадионът трепереше, когато Стоманеното сърце пусна серия удари срещу Проф. Не мога да се измъкна сега, реших аз, независимо какво казва Тиа — трябва да опитам с пистолета.

— В коптера сме — произнесе Ейбрахам в ухото ми. — Дейвид, време е да тръгваш.

— Все още не съм опитал фаза четири — обясних аз, издигнах се на колене и отново стрелях по войниците. Един от тях хвърли граната по мен, но аз вече се изтеглях в коридора. — А и Проф е все още там.

— Прекратяваме — рече Тиа. — Оттегляне. Проф ще се измъкне с тензорите.

— Никога няма да избяга на Стоманеното сърце — възразих аз. — Освен това, наистина ли искате да избягаме, без да сме опитали това?

Прекарах пръст по пистолета в кобура.

Тиа замълча.

— Заемам се — обявих аз. — Ако ви става горещо, изтегляйте се.

Напуснах игрището и се върнах в коридорите под местата за зрителите, стисках картечницата на Ейбрахам и слушах как войниците викат зад мен. Стоманеното сърце и Проф се движеха в това направление, размислих аз. Просто трябва да се завъртя и да се доближа достатъчно, за да стрелям по него. Мога да го направя отзад.

Щеше да подейства. Трябваше да подейства.