Сватбата на Беки Б.

— Значи не сте получили моето съобщение?

— Онова за ордьоврите ли? — замисля се асистентката.

Преглъщам няколко пъти и усещам, че главата ми се замайва още повече.

— Беки, Робин тъкмо влиза — казва в този момент Кирстен. — Ако искаш да говориш с нея…

Няма начин! Винаги съм знаела, че на телефон вяра да нямаш! Ето ти сега!

— Би ли й предала само — отговарям аз, като се старая да запазя самообладание — да ме изчака. Веднага тръгвам към вас!

— Толкова ли е спешно?

— Да! Повече от спешно!

* * *

Офисите на Робин се намират в тузарска сграда на 96-та улица. Когато почуквам на вратата, чувам гъргорещия й смях и когато отварям предпазливо, я зървам да седи на бюрото си с чаша шампанско в едната ръка, телефон в другата и отворена кутия шоколадови бонбони пред нея. В ъгъла пред клавиатурата на компютъра седи момиче с шноли в косата, което би трябвало да е Кирстен.

— Беки! — възкликва Робин. — Заповядай, влизай! Ей сега свършвам! Дженифър, мисля, че трябва да се спрем на сатена. Да? Добре. До скоро. — И тя затваря телефона и ми се усмихва лъчезарно. — Беки, миличка, как си? Как беше в Англия?

— Много добре, благодаря. Робин…

— Тъкмо се връщам от един божествен благодарствен обяд в хотел „Карлтън“, на който бях поканена от госпожа Хърман Уинклър. Сватбата им наистина мина фантастично! Младоженецът подари на булката малко кученце порода шнауцер пред олтара! Толкова мило! — Тук Робин сбръчква чело и отбелязва: — Какво исках да кажа с това? Ах, да! Знаеш ли какво? Та дъщеря й и зет й тъкмо потеглиха за Англия на сватбено пътешествие! И затова й казах, че нищо чудно да срещнат там и Беки Блумууд!

— Робин, трябва да поговорим!

— На всяка цена! И ако се отнася до чинийките за десерта, то говорих с управата на „Плаза“…

— Не, не е за чинийките! — извиквам. — Робин, чуй ме най-сетне! Докато бях в Англия, аз отмених сватбата! Оставих ти съобщение! Обаче ти не си го получила!

В тузарската стая настъпва гробна тишина. После лицето на Робин се сбръчква от смях.

— Ха-ха-ха! Беки, ама ти си безценна! Нали е безценна, Кирстен?!

— Робин, говоря ти напълно сериозно! Искам да отменя цялата сватба. Искам да се оженя в Англия! Майка ми ми организира там сватба. Всичко е готово…

— Представи си само да го беше направила! — продължава да се залива от смях Робин. — Но, разбира се, не можеш да го направиш заради предбрачния договор! Защото, ако отмениш тази сватба, те очаква огромна неустойка! — и тя продължава да гъргори от смях. — Искаш ли малко шампанско?

Аз се вторачвам в нея ужасена.

— Какво искаш да кажеш с това, че е заради договора? Какъв договор?

— Договора, който си подписала, скъпа! — отговаря тя, подава ми чаша шампанско и пръстите ми веднага се сключват около нея.

— Но… но Люк не е подписал нищо. Той каза, че нищо не е валидно, докато не подпише и той!

— Не става въпрос за предбрачния договор между теб и Люк. Става въпрос за договора между теб и мен! Или, по-точно, договора ти с моята компания.

— Какво? — преглъщам аз. — Робин, но за какво ми говориш, за Бога? Аз не съм подписвала нищо!

— Напротив, подписвала си! Всичките ми булки подписват такъв договор! Дадох го на Елинор да ти го даде и тя ми го върна подписан. Да… тук някъде имах копие от него!

Тя отпива от шампанското си, извърта се със стола си и протяга ръка към елегантно шкафче за документи.

— Ето го! — възкликва и ми подава ксерокопиран документ. Оригиналът, естествено, е при моя адвокат.

Взирам се в страницата и сърцето ми претупва от ужас. Най-отгоре пише: „УСЛОВИЯ ПО ДОГОВОРА.“ Погледът ми се спуска право надолу, към многоточието — и ето го там, мьдри се и моят подпис.

Мисълта ми се връща към онази мрачна, дъждовна вечер. Как седя в апартамента на Елинор. И как възмутено подписвам всеки един лист, който се намира пред мен. Без да си правя труда да прочета какво пише отгоре!

Божичко! Какво сторих?!

Какво съм подписала?!

Започвам трескаво да преглеждам съдържанието, без да отбирам особено от специфичните юридически фрази:

Организаторът трябва да подготви подробен план… времето за изпълнение на договора е по взаимно съгласие… Клиентът трябва да бъде осведомяван за всички въпроси… да бъде свързан с предлагащите услугите… окончателното решение е на Клиента… неспазването на договора или отменянето на събитието по каквито и да било причини… възстановяване на разходите… 30 дена… окончтателно плащане… По-нататъшни…

Докато продължавам да чета думите, усещам, че по гърба ми започват да пълзят студени тръпки — нагоре-надолу, нагоре-надолу.

По-нататъшни условия: в случай на отмяна на събитието, ако Клиентът се ожени в рамките на една година от датата на отмяната, Клиентът подлежи на неустойка в размер на сто хиляди долара, които трябва да бъдат изплатени на компанията „Сватбени тържества“.

Неустойка от сто хиляди долара.

И аз съм се подписала.

— Сто хиляди долара? — успявам да изрека накрая. — Това… са доста пари.

— Това е само за глупави момичета, които се преструват, че отлагат събитието, а после се женят на друго място — отговаря весело Робин.

— Но заащо…