Сватбата на Беки Б.

Като изключим този случай, не съм разговаряла абсолютно с никого. Мама ми звънна, за да ме уведоми, че Робин ми била оставила съобщение в къщата, че трябва да й се обадя спешно. И аз действително мислех да й звънна. Но всеки път, когато успявах да си открадна някой свободен миг, някак си не успявах да събера сили за това. Нямам никаква представа какво е ставало тук — какви спорове и дискусии е имало и какво е станало с подготовката. Знам със сигурност, че Елинор е бясна. И че ме очаква най-грандиозният скандал на света.

Но просто… не ми пука. Единственото, за което си мечтая в момента, е да легна и да се наспя като хората.

— Ей, знаеш ли, че пристигнаха някакви кутии за теб! — информира ме Дани, неспособен да скрие любопитството си. — Поръчвала ли си комплект кукли на Мари Озмънд?

— Нямам представа — отговарям безизразно. — Вероятно съм. Поръчах почти всичко, което предлагаха.

Имам някакъв смътен спомен как в три часа през нощта люлея Ърни, за да може Сузи да дремне поне за малко, и си щракам нещо на компютъра, но какво гледах на екрана…

— Имаш ли представа колко отвратителна е британската телевизия в три часа през нощта?! — отговарям и потривам присъхналото си лице. — Няма никакъв смисъл да гледаш филми, защото в мига, в който стане интересно, бебето започва да плаче и ти трябва веднага да скочиш и да започнеш да го разкарваш насам-натам, да му пееш „Старият Макдоналд си имал ферма“ и мьпреки това той не спира да реве. Затова трябва да превключиш на спокойната песничка „О, каква красиииива сууутрин“, обаче и това не помага…

— Аха, ясно — кимва Дани и отстъпва ошашавено. — Вярвам ти. Беки, мисля, че се нуждаеш от малко сън.

— Аха. Май така ще стане. Лягам да спя. Ще се видим после.

Влизам с препъване в апартамента, струпвам цялата купчина с пощата на дивана и се насочвам към спалнята, като единствената ми мисъл е да се строполя и да не се събуждам поне два дена.

Сън… Божичко, как се нуждая от сън…

Лампичката на телефонния секретар примигва и докато лягам, автоматично протягам ръка и натискам бутона за прослушване.

— „Здрасти, Беки! Обажда се Робин! Само да ти съобщя, че срещата с Шелдън Лойд за обсъждане проблема с аранжировката на масите е отменена за следващия четвъртък, 21-во число, от 14:30 часа. Чао!“

Успявам да си помисля единствено: „Странна работа!“, но точно в този момент главата ми докосва възглавницата и аз потъвам в дълбок, безпаметен сън.

* * *

Осем часа по-късно се събуждам рязко и се изправям като пружина.

Какво беше това, всъщност?

Протягам ръка към телефонния секретар, натискам бутона за повтаряне на съобщението и чувам гласа на Робин, който изчуруликва абсолютно същото съобщение, а дисплеят ме информира, че е оставено вчера.

Ама… това изобщо не се връзва. Нали нюйоркската сватба бе отменена?!

Оглеждам дезориентирано сумрачния апартамент. Биологичният ми часовник е дотолкова объркан, че би могло да бъде всяко време на денонощието. Зашляпвам по боси крака към кухнята, за да си налея чаша вода, и поглеждам невиждащо през прозореца към стенописа на танцьорите върху отсрещната сграда.

Аз отмених сватбата. Имаше и свидетели. Защо Робин продължава с организацията? Така де, не може да се каже, че съобщението ми беше особено двусмислено…

Какво се е случило междувременно?

Изпивам си водата, наливам си друга чаша и отивам в дневната. Часът е четири следобед, ако се вярва на часовника на видеото, така че все още има време да й звънна. Да разбера какво точно става.

— Здравейте! Компания „Сватбени тържества“! — достига до мен глас на момиче, което не разпознавам. — С какво мога да ви помогна?

— Здравейте! Много се извинявам, обажда се Беки Блумууд! Вие… вие организирате моята сватба, нали?

— О, здравей, Беки! Аз съм Кирстен, асистентката на Робин! Мога ли само да споделя, че концепцията ти на тема „Спящата красавица“ е направо божествена! Разказах на всичките си приятелки за нея и те всички заявиха, че когато се женят, и те ще си поръчат „Спящата красавица“!

— О, ами… благодаря. Слушай, Кирстен, въпросът ми може и да ти се стори странен, но…

Как да го кажа сега? Не мога да попитам: „Моята сватба все още ли е в ход?“, нали?!

— Моята сватба… все още ли е в ход?

— Искрено се надявам да е така! — отговаря Кирстен през смях. — Освен ако не сте се скарали с Люк, разбира се! — Тук тонът й се променя на сто и осемдесет градуса. — Да не би да сте се скарали с Люк? Защото ние имаме процедура в такива случаи…

— Не, нищо подобно! Просто исках да попитам… хмм… получихте ли ми съобщението?

— Кое по-точно? — пита ведро Кирстен.

— Съобщението, което оставих преди около две седмици!

— О, много съжалявам! С това наводнение…

— Наводнение ли? — вторачвам се ужасено в телефона аз. — Имали сте наводнение?

— Сигурна съм, че Робин ти се е обадила в Англия, за да те информира. Но нищо. Всичко е наред, никой не се е удавил! Просто се наложи да евакуираме целия офис за няколко дена и някои от телефонните съобщения пострадаха… плюс една антична декоративна възглавничка, принадлежаща на наша клиентка, която за съжаление беше напълно унищожена…