Сватбата на Беки Б.

— Казаха ми, че жасмкновото масло облекчавало болките — изричам задъхано. — Но тъй като никъде не можах да открия такова, реших вместо него да купя „Романс“ на Ралф Лорън. И без това има жасминови нюанси в аромата си, както знаеш. — Разкъсвам опаковката и развивам капачето, след което отново го поднасям под носа й. — Е, помага ли?

— Не особено — отвръща Сузи. — Но иначе ароматът е много приятен.

— Да, нали?! — отвръщам, доволна от себе си. — И тъй като похарчих над тридесет лири, получих безплатно торбичка с ексфолиращо масло за тяло и…

— Болница „Сейнт Кристофър“! — обявява в този момент шофьорът на таксито и постепенно спира пред огромна сграда с червени тухлички.

Двете със Сузи като по команда едновременно настръхваме от ужас.

— Окей — изричам накрая. — Само спокойно, Сузи! Не се паникьосвай! Просто… изчакай тук.

Отварям вратата на таксито, вземам на бегом разстоянието до входа, върху който виси табелка „Родилно отделение“, и се озовавам в рецепция със столове, облицовани в небесно синьо. Две жени по халати вдигат глави от списанията, които четат, но с изключение на тях не се забелязва никакво движение.

За Бога! Къде са се покрили всички тук?

— Приятелката ми ще ражда! — изревавам аз. — Бързо! Елате веднага! Вземете носилка! Извикайте акушерката!

— Добре ли сте, мила? — пита жена с бяла престилка, която се появява сякаш от нищото. — Аз съм акушерка. Какъв е проблемът?

— Приятелката ми започна да ражда! И се нуждае от вашата помощ! Веднага!

— Къде е тя?

— Тук съм! — обажда се Сузи, бореща се с вратата, хванала три торби едновременно.

— Сузи! — изкрещявам ужасено. — Не се движи! Трябва да лежиш! Трябват й лекарства! — Последното изричам по посока на акушерката. — Трябва да й поставите епидурална упойка и обща упойка, и някакъв смешен газ, и… с една дума, всичко, което имате там…

— Добре съм — обажда се Сузи. — Наистина съм добре.

— Добре — кимва акушерката. — Нека първо ви настаним в отделна стая. После ще ви прегледаме, ще отбележим подробностите…

— Аз ще внеса останалите неща — побързвам да си предложа услугите и се насочвам към вратата. — Сузи, ти не се притеснявай! Веднага се връщам! Върви сега с акушерката, а аз ще те намеря…

— Почакай! — изписква неочаквано Сузи и се обръща. — Беки, спри на място!

— Защо?

— Ти така и не проведе онзи разговор! Още не съм те чула да отмениш нюйоркската сватба!

— Ще го направя по-късно. Ти сега върви. Върви с акушерката!

— Обади се още сега!

— Сега ли?! — опулвам се аз.

— Ако не го направиш сега, знам, че никога няма да го направиш! Познавам те отлично, Беки!

— Сузи, не бъди глупава, моля те! Ти всеки момент ще родиш! Нека си изясним приоритетите, става ли?!

— Аз ще родя едва след като ти проведеш този телефонен разговор! — не отстъпва приятелката ми. — Олеле! — Лицето й отново се сбръчква. — Пак се започва!

— Така — обажда се със спокоен тон акушерката. — Дишайте спокойно… Отпуснете се…

— Не мога да се отпусна! Не и докато тя не отмени тази сватба! Иначе пак ще оплете конците! Познавам я много добре!

— Няма!

— Напротив, Беки! Вече отлагаш цели два месеца!

— Толкова ли е лош този човек? — обажда се акушерката, а после се обръща към мен: — Би трябвало да послушате приятелката си. Очевидно знае много добре какво говори!

— Приятелите винаги познават кога някой не е подходящ за нас — намесва се и жената с розовия халат.

— Той не е неподходящ! — срязвам я възмутено. — Сузи, моля те! Успокой се! Върви със сестрата! Вземи си нещо успокоително!

— Обади се веднага! — отвръща тя с разкривено от болка лице. — И тогава ще отида! Хайде, обади се!

— Ако искате това бебе да се роди поживо-поздраво, на вашо място веднага бих се обадила! — обажда се акушерката.

— Хайде, обади се, скъпа! — припява и жената с розовия халат.

— Окей! Окей! — Изваждам от чанатата си мобилния телефон и веднага набирам номера. — Обаждам се. А ти, Сузи, върви!

— Не и докато не те чуя да изричаш подходящите думи!

— Дишайте по време на контракциите…

— Ало? — изчуруликва гласът на Робин в ухото ми. — Сватбени камбани ли дочувам?

— Няма никой — казвам и вдигам поглед.

— Тогава остави съобщение — изрича Сузи през стиснати зъби.

— Още едно дълбоко вдишване…

— Но тъй като вашето обаждане е толкова важно за мен…

— Хайде, Беки, давай!

— Добре де! Ето! — Поемам си дълбоко дъх, изчаквам прозвучаването на сигнала за запис и започвам: — Робин, обажда се Беки Блумууд. Отменям сватбата. Повтарям — отменям сватбата! Много съжалявам за неудобството, което ще ти причиня с това мое решение. Отлично знам колко много се стараеш и си представям колко ще се ядоса Елинор… — Тук преглъщам. — Но вече взех окончателното си решение — а то е, че ще се омъжа у дома, в Англия. Ако искаш да поговорим за това, остави ми съобщение на домашния ми телефон и аз ще ти се обадя. Иначе, предполагам, че трябва да си вземем довиждане. И… благодаря! Всичко беше много приятно!

Изключвам телефона и се вторачвам в него. Направих го!

— Браво на момичето! — отсича одобрително акушерката. — Очевидно работата никак не беше лесна.