Сватбата на Беки Б.

— Май пак те гонят мисли за сватбата, а? — допълва тя, когато влетявам в нашия отдел.

— Точно така — отвръщам весело.

— Честно да ти кажа, напоследък изглеждаш далеч по-спокойна — казва одобрително Кристина. — Очевидно отпуската ти се е отразила добре. Да видиш майка си… да влезеш отново в родния си дом…

— Ами да! Беше… страхотно!

— Според мен начинът, по който владееш ситуацията, е достоен за възхищение — отбелязва тя, докато отпива от кафето си. — Почти не си отваряла дума за сватбата, откакто се прибра. Даже имам усещането, че буквално отбягваш тази тема!

— Не я отбягвам! — запротестирвам, без да свалям усмивката от лицето си. — Откъде накъде?!

Боже, искам си водката! Придобила собствена воля, ръката ми сама се спуска навътре в чантата ми. Крайно време е да сложа край на това!

— Някои бъдещи булки се оставят сватбата им буквално да ги обсеби. И не мислят за нищо друго, освен за нея. Но ти като че ли държиш цялата ситуация под контрол.

— Напълно! — отсичам още по-жизнерадостно. — Би ли ме извинила? Трябва да се подготвя за първия си клиент…

— О, забравих да ти кажа — добавя Кристина точно когато отварям вратата на моята пробна. — Първата ти клиентка е в десет часа. Казва се Ейми Форестър.

— Ясно — кимвам аз. — Благодаря!

Затварям вратата зад гърба си, отпускам се на стола, сграбчвам миниатюрното си приятелче с етикет „Смирноф“ и отпивам благодарствено.

Такаааа. Вече съм по-добре.

Добре. Дали имам време да се обадя на актьорската агенция за наемане на заместници, преди пристигането на тази Ейми Форестър?

* * *

Добре де. Сега, като се замисля, може би трябваше да поразмисля малко, преди да се поддам на импулса си да се обадя.

И може би трябваше да си дам сметка, че е крайно невероятно аз да приличам на някоя от актрисите в Агенцията за двойници на знаменитости „Звездите, които обичате“.

От друга страна, не мога да не призная, че оттам бяха много мили. Казаха ми, че бих могла да им изпратя своя снимка и те щели да прегледат албумите си. А после, след като най-накрая чатнаха британския ми акцент, ме попитаха с надежда дали пък не приличам на Елизабет Хърли, защото имали една актриса, която досущ приличала на нея.

Да бе!

И все пак човек никога не знае! Нали така?! Ще взема все пак да им изпратя една снимка — просто за всеки случай! Нищо чудно да се окажа пълна двойничка на съседката на шефката или нещо подобно.

— Не ми харесва нито жълтото, нито оранжевото — продължава да каканиже до ухото ми Ейми Форестър. — И когато казах „готино“, имах предвид да е официално, но същевременно някак си… секси. Нали се сещате какво имам предвид? — И тя жваква победоносно с дъвката си и ме поглежда с надежда.

— Аха… е, да! — отсичам, макар че нямам никакво понятие за какво ми говори тази. Боже, даже не си спомням какво точно искаше! Беки, концентрирай се!

— Така, нека да обобщим. Вие търсите… вечерна рокля? — рискувам да предположа аз, докато драскам в бележника си.

— Да, или костюм с панталон. Каквото и да е. Мога да нося почти всякакви модели — отбелязва Ейми Форестър, оглеждаща със задоволство отражението си в огледалото, а аз тайничко й правя преценката по манхатънски, отбелязвайки си наум впитата в тялото й лилава блузка и тюркоазения клин. Прилича ми на фотомодел от реклама за домашни спортни уреди. Даже си има и подящата къса руса коса, и всичко там.

— Имате прекрасна фигура! — отбелязвам, като малко със закъснение осъзнавам, че момичето си проси комплимент.

— Много благодаря! Старая се!

С помощта на Таймастърс ще загладите бедрата си до неузнаваемост!

— Вече си събрах ваканционния гардероб — отбелязва тя, като отново примлясва с дъвката си. — Обаче приятелят ми ми казва: „Миличко, що не си вземеш още нещо?!“ Честно да ви кажа, той обожава да ме глези! Той е прекрасен човек! Та така… Сетихте ли се вече за нещо, подходящо за мен?

— Да — отсичам, успяла най-сетне да се концентрирам. — Сетих се. Само ме изчакайте да ви донеса няколко неща, които според мен ще ви отиват.

Излизам навън и започвам да събирам рокли. Докато бродя от закачалка на закачалка, започвам да се успокоявам. Истинско облекчение е за разнообразие да се фокусираш върху нещо друго, да мислиш за нещо друго, освен за тъпата сватба…

— Здрасти, Беки! — подвиква ми Ерин, докато изпраща една от редовните си клиентки, госпожа Залески. — Тъкмо казвах на Кристина, че трябва да планираш и преминаването си по алеята!

О, Боже! Пак се започва!

— Нали знаете, че дъщеря ми работи в „Плаза“? — намесва се и госпожа Залески. — Та тя твърди, че всички там говорят за вашата сватба!

— Така ли? — изричам след кратка пауза. — Е, не е чак толкова голяма работа…

— Не било голяма работа ли?! Да не се шегувате?! Сервитьорите се бият кой да бъде на смяна тогава! Всички искат да зърнат тази омагьосана гора! — Тя се втренчва в мен над очилата си и добавя: — Вярно ли е, че ще имате струнен оркестър, диджей и жив състав от десет човека?

— Ами… сигурно.