Сватбата на Беки Б.

— Боже, всичките ми приятелки ми завиждат, че ще ходя! — отбелязва Ерин със светнал поглед. — И непрекъснато повтарят, че после искат да видят всички снимки. Нали ще бъде позволено да се правят снимки?

— Ами… не знам. Вероятно.

— Сигурно много се вълнувате — отбелязва госпожа Залески. — Късметлия момиче сте вие!

— Аз… не знам.

Не мога да издържам повече! Искам си водката!

— Извинете, трябва да вървя — промърморвам и поемам с бърза крачка към моята пробна.

Очевидно каквото и да направя, ще изгубя. Каквото и да избера, ще разочаровам много хора.

Докато Ейми намъква първата си рокля, аз стоя, забила поглед в пода, а сърцето ми бие така, че ще се пръсне. И преди съм си навличала неприятности. И преди съм се държала като пълна глупачка. Но никога не съм изглупявала чак толкова. Никога не съм изглупявала до такава огромна, скъпоструваща, важна степен.

— Това ми харесва — отбелязва Ейми, оглеждаща критично отражението си. — Но дали цепката е достатъчна?

— Ами… — Поглеждам я. Роклята е от черен шифон, срязана практически до пъпа. — Така смятам. Но ако желаете, можем да я пипнем малко…

— О, нямам време за подобни неща! — отсича Ейми. — Тук съм само още един ден. Утре заминаваме на почивка, а после се местим в Атланта. Именно затова дойдох да пазарувам. В момента вадят всички мебели от апартамента и това буквално ме подлудява.

— Разбирам — отбелязвам разсеяно.

— Моят приятел обожава тялото ми — отбелязва самодоволно тя, докато се измъква от черния шифон. — Но това е напълно разбираемо, като се има предвид, че жена му изобщо не е обръщала внимание на външния си вид. По-точно — бившата му жена. В момента са в развод.

— Ясно — отбелязвам учтиво, като й подавам бяла рокля със сребристо болеро.

— Направо не мога да повярвам, че я е търпял толкова дълго! Тя е някаква разюздана, ревнива харпия! Лично аз смятам да заведа съдебен иск срещу нея! — Ейми навлича бялата рокля и продължава: — Така де, какво право има тя да ми забранява да преследвам собственото си щастие, а?! Толкова е егоистично от нейна страна! Можете ли да си представите — тя буквално ме нападна на улицата! Насред центъра на Медисън авеню, моля ви се!

Медисън авеню ли? Звучи ми познато. Вдигам глава, а мозъкът ми започва да щрака на бързи обороти.

— Значи тя буквално ви… удари, така ли?

— Ама, разбира се! Едва не ми избоде очите, мръсницата му с мръсница! Хората ни зяпаха, а тя ме засипваше с едни гадни обвинения… Честно да ви кажа, жените с кариера май малко откачат, когато влязат в четиридесетте! Бихте ли ми вдигнали ципа, ако обичате?

Не е възможно да е същото момиче! Така де, в Ню Йорк сигурно има хиляди руси любовници, които са били нападнати на Медисън авеню! И то от побеснелите бивши съпруги на своите приятели.

— Та как казахте, че му е името на този ваш приятел? — питам небрежно.

— Уилям — отговаря тя, присвива презрително устни и добавя: — А тя го е наричала, моля ви се, Бил!

О, Боже! Господи!

Това е тя! Това е русата секретарка! Точно тук, в моята пробна! В ръцете ми!

Окей. Само продължавай да се усмихват. Не й позволявай да заподозре каквото и да било!

Обаче отвътре ми завира от гняв. Значи това е жената, заради която са отхвърлили Лоръл! Заради тази тъпа фръцла, тази жвакаща дъвка празноглавка!

— Точно затова ще се местим в Атланта — продължава през това време Ейми, като същевременно се съзерцава със задоволство. — Искаме да започнем съвместния си живот на чисто, затова Уилям помоли във фирмата да го преместят. И не искаме дъртата вещица да ни знае къде сме. — Смръщва се и добавя: — Тази рокля май ми харесва повече.

Привежда се и аз се заковавам на място. Чакай, чакай! Ама тя носи медальон! Медальон с… този зелен камък не беше ли смарагд?!

— Ейми, извинете ме за момент, трябва да се обадя на едно място — отбелязвам небрежно аз. — Продължавайте да пробвате роклите.

И се измъквам бързо от пробната.

Когато успявам накрая да се свържа с офиса на Лоръл, секретарката й Джина ми съобщава, че тя е на среща с представителите на „Американ Еърлайнс“ и не желае да бъде безпокоена от никого.

— Моля те! — настоявам аз. — Измъкни я оттам! Много е важно!

— Важни са и от „Американ Еърлайнс“! — отсича Джина. — Затова се налага да почакаш.

— Но ти не разбираш! Въпросът е от съдбоносно значение!

— Беки, новата дължина на полите от „Прада“ не е от съдбоносно значение! — съобщава ми Джина, вече загубила търпение. — Не и в света на самолетния лизинг.

— Но тук не става въпрос за дрехи! — изричам възмутено. Поколебавам се, като се питам доколко Лоръл е близка със секретарката си, но накрая решавам да рискувам и добавям шепнешком: — Става въпрос за Ейми Форестър! Нали знаеш кого имам предвид?

— Да, знам много добре — отсича Джина с глас, от който разбирам, че тя знае повече дори и от мен. — И какво за нея?

— Тя е в ръцете ми!

— Какво искаш да кажеш с това, че тя е в ръцете ти?!