Сватбата на Беки Б.

Двете вече претърсват чевръсто закачалките, ала бедните тениски просто не могат да понесат подобно напрежение. Подгъвите им започват да се разшиват, мъниста, пайети и всякакви други украси валят на пода и всичко се превръща в пълен хаос.

— Опа! Но този подгъв се разпра! — вдига ужасено към мен поглед Лиза. — Беки, той сам си се разпра! Аз не съм направила нищо!

— Няма проблеми — изричам немощно.

— Да не би просто да са такива? Ей, Кристина! — виква внезапно Лиза. — Тази нова линия е много шик!

Кристина ли?!

Завъртам се на пета и усещам, че в стомаха ми всичко се надига. Кристина стои на входа на нашия отдел и разговаря с началник „Личен състав“.

— Каква нова линия? — вдига изненадано глава тя. — О, здрасти, Беки!

Мамка му! Трябва веднага да сложа край на този разговор!

— Лиза! — започвам отчаяно. — Ела да ти покажа новите сака на Марк Джейкъбс, които пристигнаха току-що!

Обаче Лиза изобщо не ми обръща внимание.

— Този нов… как му беше името… И присвива очи към етикета. — Дани Ковиц! Направо не мога да повярвам, че Ерин не ми е споменала нищо за него! Непослушно момиче! — И тя поклаща пръст с престорен укор.

Виждам ужасено как Кристина вдига глава, застанала нащрек. Нищо не е в състояние да изостри чувствителността й така, както ако някой дори се осмели да предположи, че отделът й е всичко друго, но не съвършен.

— Извини ме за момент — обръща се тя към колегата си и се запътва към нас.

— Какво точно не ти е казала Ерин? — обръща се веднага към клиентката с най-любезния си тон.

— За новия дизайнер! — изписква Лиза. — Никога досега не съм чувала това име!

— Ох! — изпищява внезапно Трейси и отдръпва ръка от тениската. — Но това беше карфица!

— Карфица ли? — повтаря изумено Кристина. — Я ми дай това!

Поема разпадащата се тениска и се ококорва объркано в нея. После съзира и ламинирания знак на Дани.

Боже, голяма глупачка съм! Най-малкото поне нея трябваше да сваля!

Кристина я прочита и изражението й се променя. Усещам, че цялото ми тяло ме засърбява от страх. Никога досега не съм си имала неприятности с Кристина. Но съм я чувала как реже някои хора по телефона, така че ми е известно колко ожесточена може да бъде понякога.

— Знаеш ли нещо по този въпрос, Беки? — обръща се мило към мен тя.

— Аз… — прочиствам си гърлото. — Въпросът е в това…

— Разбирам. Лиза, опасявам се, че е станало малко недоразумение. — И дарява клиентката с най-професионалната си усмивка. — Тези дрехи не са за продажба. Беки, смятам, че ще трябва да се видим в моя офис.

— Кристина, аз… много съжалявам… — изричам и усещам, че се изчервявам до корена на косата си. — Аз наистина…

— Какво става? — намесва се Трейси. — Защо не се продават?

— Да не би да направихме нещо лошо на Беки? — обажда се ужасено и Лиза. — Да не би да я уволните? Моля ви, не уволнявайте Беки! Нея харесваме повече от Ерин! — Опа! — Поставя ръка на устата си тя. — Извинявай, Ерин. Не забелязах, че и ти си тук.

— Няма нищо — отговаря Ерин и се усмихва доста сковано.

Боже, нещата определено не вървят на добре.

— Кристина, искам да ти кажа, че много съжалявам — изричам смирено. — Не исках да причинявам неприятности на абсолютно никого. Никога не би ми хрумнало да подведа нашите клиенти…

— Веднага в офиса ми! — вдига ръка Кристина, за да ме накара да млъкна. — Ако имаш да ми казваш нещо, ще ми го кажеш там!

— Спрете! — достига до нас нечий мелодраматичен глас и аз се извъртам на пета, за да видя тичащия към нас Дани. Очите му са още по-разширени от обичайното. — Спрете веднага! Не обвинявайте Беки за всичко това! — казва и се изстъпва пред мен. — Тя няма нищо общо с тази работа. Ако смятате да уволнявате някого, уволнете мен!

— Дани, тя не може да те уволни — промърморвам аз. — Та ти не работиш в „Барнис“!

— А вие сте? — намесва се Кристина.

— Дани Ковиц.

— Аха. Значи Дани Ковиц. — На Кристина очевидно й просветва каква е работата. — Значи вие сте този, който… е съчетал тези облекла. И сте ги поставили на нашите закачалки.

— Какво?! Значи той не е истински дизайнер?! — изписква ужасено Трейси. — Знаех си аз! Мене никой не може да ме излъже! — И веднага връща тениската на закачалката, сякаш е докоснала нещо свръхзаразно.

— Но това не е ли противозаконно? — пита с разширени от ужас очи Лиза.

— Може и да е — отвръща Дани. — Но аз ще ви кажа защо бях принуден да прибегна до такива престъпни действия! Знаете ли колко е трудно човек да пробие в този така наречен моден бизнес?! — Тук се оглежда, за да се увери, че е събрал достатъчно аудитория. — Единственото, което искам, е да запозная с моите идеи хората, които ще ги харесат. Влагам всяка частица от своята енергия в любимата си работа! Плача горко от болка! Изцеждам творческия си замах до последна капка кръв! Обаче модните учреждения не се интересуват от нови таланти! Те нямат желание да приветстват в редиците си един новодошъл, който се осмелява да бъде малко по-различен! — Гласът му придобива трагичен привкус. — И ако се налага да предприема отчаяни мерки, никой не може да ме вини! Защото, ако сега ме порежете, кръв няма да пусна!