Сватбата на Беки Б.

Погледите ни се срещат в огледалото и аз се усещам внезапно завладяна от неподозирана ярост.

— Тази рокля ми харесва — отбелязва после тя, вече със значително по-весел тон, — Без скъсаното, разбира се.

— Ще отида да ти донеса друга — казвам. — Те са на нашия етаж.

Напускам нашия консултантски отдел и се насочвам към закачалките с роклите. Все още е рано за редовните ни клиенти и етажът е почти празен. Но докато ровичкам за друга рокля с размерите на Лоръл, внезапно си давам сметка, че периферното ми зрение засича една позната фигура. Обръщам се озадачено. Няма никого.

Странна работа. Най-накрая намирам роклята, която търся, и заедно с нея вземам и едно подходящо за нея болеро с ресни. Обръщам се — и кого мислите виждам? Дани! Но какво прави той в „Барнис“, за Бога?! Приближавам се и не мога да повярвам. Очите му са кръвясали, косата му е сплъстена, а цялото му излъчване е някакво особено — дивашко и изключително изнервено.

— Дани! — извиквам и той буквално подскача. — Какво правиш тук, човече?!

— Ами аз… Нищо особено! Просто… разглеждах.

— Добре ли си?

— Много съм си добре! Всичко ми е наред! — отговаря той и и поглежда нервно часовника си. — Е, като гледам, имаш си работа…

— Точно така — отвръщам със съжаление. — Чака ме клиентка. Иначе бихме могли да пийнем по едно кафе.

— Не, няма нищо — кимва той. — Гледай си работата! До скоро!

— Окей — свивам рамене аз и се насочвам обратно към пробната си, леко озадачена.

Лоръл решава да купи три от тоалетите, които й бях избрала, и когато си тръгва, ме прегръща топло.

— Не позволявай на тази сватба да те побърка! — предупреждава ме тя. — И по-добре изобщо не ме слушай! Аз съм предубедена. Сигурна съм, че вие двамата с Люк ще бъдете много щастливи!

— Лоръл! — стискам й ръката аз. — Пожелавам ти и ти да бъдеш щастлива!

Лоръл е сред най-любимите ми хора в целия свят. Този неин тъп съпруг има голям късмет, че не ме е срещал — иначе ще го науча аз него!

* * *

Когато тя си тръгва, аз преглеждам графика си за деня и установявам, че имам един час до следващата клиентка, затова решавам да се поразходя до булчинския щанд, за да погледна отново роклята си. Със сигурност ще бъде или тя, или онази на Вера Уонг. В краен случай другата — на Трейси Конъп.

Определено една от трите. Напълно сигурно.

Когато излизам отново при дрехите, спирам изненадана. Дани е още там. Застанал е до закачалка с блузки и опипва небрежно една от тях. Но какво прави още тук, за Бога?! Питам се дали да не го извикам с мен да огледаме роклята ми, а после да изпием по едно капучино заедно. Ала за мое изумление точно в този момент той се оглежда страхливо, навежда се и бръква в сакчето до краката си. Изважда тениска с блестящи ръкави, при това сложена на закачалка. Набутва я при останалите блузки, пак се оглежда и пак вади тениска.

Стоя и го гледам като паднала от Марс. Но какво си мисли, че прави този човек?!

Пак се оглежда. Пак бръква в сакчето. И пак изважда нещо — този път ламиниран знак, който закрепва в началото на редицата закачалки.

Ама какво е решил да прави този човек, за Бога?!

— Дани! — виквам и хуквам към него.

— А? — Обръща се подплашено той, вижда ме и поставя пръст на уста: — Шшшт! Господи, Беки!

— Но какво правиш с тези тениски тук?! — просъсквам аз.

— Застраховам се.

— Какво имаш предвид с това „застраховам се“?

Той кимва с глава по посока на ламинирания знак и аз се зачитам изумено:

КОЛЕКЦИЯТА НА ДАНИ КОВИЦ —

НАЙ-НОВИЯТ ТАЛАНТ НА „БАРНИС“

— Не всички са на закачалки със знака на „Барнис“ — отбелязва шепнешком Дани, — но предполагам, че в случая няма значение.

— Дани, но ти нямаш право да правиш такова нещо! Не можеш просто да влезеш и да си изложиш стоката на закачалките на магазина!

— Ето, че го правя.

— Но…

— Просто нямам друг избор, разбираш ли ме? — извръща глава към мен той. — Рандал вече е тръгнал за насам и очаква да се запознае с колекцията на Дани Ковиц в „Барнис“.

Аз се опулвам ужасено в него.

— Нали каза, че той никога няма да тръгне да проверява?!

— Да, ако зависеше от него, никога не би тръгнал! — изсумтява презрително Дани. — Ама онази негова тъпа приятелка не може, докато не си навре носа! До този момент не проявяваше към мен абсолютно никакъв интерес, все едно не съществувам, но щом чула думата „Барнис“, веднага започнала да опява на Рандал, че трябва да подкрепи брат си! Затова Рандал трябвало да отиде до „Барнис“ още на другия ден и да й купи нещо от мен! Представяш ли си?! И макар че ги убеждавах, че няма нужда, че и без това са достатъчно любезни към мен, те вече са си го наумили! А щом брат ми веднъж си науми нещо, няма отърване! Така че няма начин да не намине и да погледне какво става. И заради тях не можах да мигна цяла нощ — не съм си вдигнал задника от машината, за да ги ушия тези тениски!

— Всичко това си направил само за една нощ?! — недоверчиво прошепвам аз и пипвам една от тениските му. И парченце кожа веднага пада на пода.