Аз, РЕБЕКА ДЖЕЙН БЛУМУУД, в пълно съзнание и по собствена воля, заявявам това като мое последно желание и завещавам:
ПЪРВО: С настоящето отменям всички мои предишни завещания и договорки, които съм направила.
ВТОРО: (а) На СЮЗАН КЛИЙТ-СТЮАРТ оставям колекцията си от обувки, всичките си дънки, моето бежово кожено палто, всичките си гримове, с изключение на червилото ми „Шанел“, кожената си табуретка, моята червена дамска чанта на „Кейт Спейд“[1], сребърния си пръстен с лунния камък и картината си с двата слона.
(б) На майка ми ДЖЕЙН БЛУМУУД оставям всичките си останали дамски чанти, моето червило „Шанел“, всичките си бижута, белия ми памучен спален комплект от „Барнис“, халата си на вафлички, велурените си декоративни възглавнички, вазата си от венецианско стъкло, колекцията си от лъжички за сладко и часовника си от „Тифани“[2].
(в) На баща ми ГРЕЪМ БЛУМУУД оставям комплекта си за шах, компактдисковете си с класическа музика, които той ми подари за Коледа, сакчето си от „Бил Амберг“, настолната си лампа от титан и недовършения ръкопис на книгата ми „Управлявайте парите си чрез стратегията на Беки Блумууд“, с което му прехвърлям и всичките авторски права.
(г) На приятеля ми ДАНИ КОВИЦ оставям всичките си броеве на британското издание на „Вог“[3], вулканичната ми лампа, ръчно изработеното си дънково сако и моята сокоизстисквачка.
(д) На приятелката си ЕРИН ГЕЙЛЪР оставям кашмирения си джемпър, вечерната си рокля на „Дона Карън“, всичките си рокли на „Бетси Джонсън“ и фуркетите за коса на „Луи Вюитон“.
ТРЕТО: Всички останали мои пари, имущество и имоти от какъвто и да било характер, с изключение на някакви дрехи, отпкрити случайно в торбички на дъното на гардероба[4], оставям на ЛЮК ДЖЕЙМС БРАНДЪН.
[1] Освен ако не предпочита новата ми чанта на „Дона Карън“ с дългите дръжки.
[2] Както и ключодържателя ми от „Тифани“, който загубих, но трябва да е все някъде из апартамента.
[3] Плюс всички останали списания, които ще купя от този момент нататък.
[4] От които трябва да се освободи дискретно и в пълна тайна.
Десет
Лоши времена ни сполетяха.
По-точно казано — кошмарни. Откакто зърна онази статия във вестника, Люк се затвори изцяло в себе си. Непрекъснато мълчи. Отказва да говори за проблема, отказва да говори за каквото и да било. Атмосферата в апартамента ни се нажежава все повече и аз просто нямам представа как да оправя нещата! Преди няколко дена купих малко ароматерапевтични свещи, обаче те не миришеха на нищо друго, освен на восъка, от който са направени. А вчера се заех да пренаредя мебелите, за да направя обстановката по-фън шуй, по-хармонична, с други думи. Ала за нещастие Люк се появи в дневната точно когато бях забила крака на дивана в DVD плейъра, така че не остана особено впечатлен.