Сватбата на Беки Б.

— Аууу! — ахва Лиза. — Нямах представа, че в този бранш било толкова трудно!

— В интерес на истината, вие ме порязахте — отбелязва Трейси, която очевидно остава незасегната от патетичната реч на Дани. — С тъпата си карфица!

— Кристина! Трябва да му дадеш шанс! — възкликва Лиза. — Виж го само колко е отдаден на работата си!

— Просто искам да споделя идеите си с хора, които ще ги харесат — започва отново каканиженето си Дани. — Единственото ми желание е един ден някоя дама да облече моето творение и да се почувства нова, трансформирана. Но въпреки че им падам на колене и пълзя, всички трясват вратите с лицето ми…

— Достатъчно! — вдига ръка Кристина, едновременно загубила търпение и развеселена. — Искате да получите големия си пробив, така ли? Нека тогава огледам дрехите ви!

Възцарява се изпълнена с любопитно напрежение тишина. Хвърлям поглед към Дани. Може би това е великият миг! Кристина ще забележи гения му и „Барнис“ ще изкупи цялата му колекция. И той ще пробие! И тогава Гуинет Полтроу ще облече една от неговите тениски в шоуто на Лено и всички ще се втурнат да си ги купуват и една сутрин той ще се събуди известен и ще си отвори собствен бутик!

Кристина протяга ръка към една от тениските с щампи на цветни петна и камъчета и я оглежда внимателно. Затаявам дъх. Лиза и Трейси се споглеждат, а очите на иначе неподвижния Дани светят от надежда. Тишината продължава, когато тя връща тениската на мястото й. После взема втора. И всички си поемаме дълбоко дъх, сякаш ръката на руския съдия е потрепнала несигурно над картона с шестицата. Смръщена критично, Кристина разтяга блузката, за да я огледа по-подробно… и в този момент един от ръкавите остава в ръката й, оставяйки след себе си грозен шев.

Всички се вторачваме бездиханно в нея.

— Така трябва да… изглежда — обажда се Дани една идея по-късно. — Това се нарича деконструктивен подход към дизайна.

Кристина поклаща глава и оставя тениската на мястото й.

— Млади човече. Замах определено не ви липсва. А може би дори и талант. За нещастие тези качества не са достатъчни. Докато не се научите да довършвате докрай произведенията си, няма да стигнете много далече с дрехите си.

— Обикновено дрехите ми са завършени безупречно — отсича веднага Дани. — Може би точно тази колекция бе приготвена малко набързо…

— Предлагам ви да се върнете в началото и да направите само няколко неща, но изключително прецизно…

— Да не би да искате да кажете, че съм небрежен?

— Единственото, което казвам, е, че трябва да се научите да довършвате започнатото. Да имате търпението да го направите! — усмихва му се мило Кристина. — И тогава отново ще говорим.

— Но аз мога да завършвам докрай започнатото! — издига възмутено глас Дани. — Това е една от най-силните ми страни! Това е една… Така де, иначе бих ли се захванал да шия сватбената рокля на Беки?! — И той ме сграбчва за ръка, сякаш се каним да запеем в дует. — Това е най-важният тоалет в целия й живот! Тя е единственият човек, който ми вярва! И когато Беки Блумууд тръгне по онази пътека в хотел „Плаза“ с творение на Дани Ковиц, ще видим тогава кого наричате небрежен! И когато телефоните започнат да звънят като луди…

— Какво? — възкликвам глупаво. — Дани…

— Значи ти ще шиеш роклята на Беки? — изумява се Кристина, а към мен добавя: — Мислех, че ще бъдеш с рокля на Ричард Тайлър!

— На Ричард Тайлър ли?! — изопва се лицето на Дани.

— Аз пък си мислех, че ще бъдеш с рокля на Вера Уонг — намесва се и Ерин, която се появи на сцената само преди две минути и оттогава не е успяла да затвори уста от изумление.

— Аз пък чух, че ще бъдеш с роклята на майка си — не остава назад и Лиза.

— Нищо подобно! Роклята ти ще бъде ушита от мен! — заявява Дани с широко разтворени от шок очи. — Нали така?! Беки, ти ми обеща! Имахме споразумение!

— Вера Уонг ми звучи съвсем добре — казва Ерин. — Трябва да бъдеш с нея.

— Аз бих избрала Ричард Тайлър — вметва Трейси.

— Ами роклята, с която се е женила майка ти? — изчуруликва и Лиза. — Би било много романтично да си с нея!

— Вера Уонг е божествена! — не отстъпва Ерин.

— Но как е възможно да пренебрегнеш булчинската рокля на майка ти?! — възкликва Лиза. — Как е възможно да пренебрегнеш семейната традиция?! Беки, не си ли съгласна с мен?

— Важното е да изглежда добре! — изтъква Ерин.

— Важното е да изглежда романтично! — контрира я Лиза.

— Ами моята рокля? — достига до нас жалостивият глас на Дани. — Ами лоялността към най-добрия ти приятел?!

Гласовете им се впиват в главата ми и всички вперват изпитателни погледи в мен, очаквайки моя отговор. И без всякакво предупреждение изключвам и ги срязвам нетърпеливо:

— Просто още не знам какво ще облека, ясно ли е?! Просто… не знам дори какво да правя, за Бога!

И неочаквано ми идва да се разрева — което си е напълно нелепо. Така де, не че няма да имам никаква рокля.

— Беки, смятам, че все пак трябва да си поговорим — обажда се най-сетне Кристина и ме поглежда проницателно. — Ерин, би ли разчистила тази бъркотия, ако обичаш? И ни извини пред Карла. А ти, Беки, идваш веднага с мен!

* * *