Сватбата на Беки Б.

Влизаме в елегантния офис на Кристина, обзаведен с бежови кожени мебели, и затваряме вратата. Тя се обръща и за един кошмарен миг имам чувството, че ще ми се развика. Но вместо това тя ми прави знак да седна и ме поглежда продължително и внимателно.

— Как се чувстваш, Беки?

— Много добре!

— Аха. Значи добре. Разбирам — отбелязва Кристина и кимва скептично. — А какво става с живота ти точно в този момент?

— Нищо особено — отвръщам весело. — Нали знаеш, все същата стара…

— Сватбените приготовления вървят ли добре?

— Да! — отсичам веднага. — Вървят отлично! Абсолютно никакви проблеми!

— Ясно. — Кристина замълчава за момент и започва да почуква зъбите си с химикала. — Доколкото знам, наскоро ходи на посещение на твой приятел в болницата. Кой беше той, я ми припомни?

— А, да. Това беше… един приятел на Люк, ако трябва да бъда по-точна. Казва се Майкъл. Беше получил сърдечна криза.

— Сигурно е било голям шок за теб.

Този път е мой ред да замълча.

— Да… може би си права — отвръщам накрая, като прокарвам пръст по страничната облегалка на фотьойла. — Особено за Люк. Двамата винаги са били много близки, но напоследък нещо се бяха скарали и Люк вече бе започнал да страда от чувство за вина. Та когато ни съобщиха за случилото се с Майкъл… искам да кажа, че ако беше умрял, Люк никога нямаше да може да… — не довършвам и потърквам лицето си, усещайки как старите страхове отново ме завладяват. — Да не говорим и за обтегнатите отношения между Люк и майка му, което изобщо не му помага. Тя само го изпорзва, буквално го изцеди, ако трябва да бъда по-точна. И сега той се чувства предаден от нея. Обаче отказва да говори с мен по тоя въпрос. — Гласът ми започва да притеперва. — В момента отказва да говори с мен за каквото и да било. Нито за сватбата, нито дори за медения месец… Даже и за това къде ще се местим да живеем! Наясно сме, че ни гонят от апартамента, а още дори не сме започнали да си търсим нова квартира! И изобщо нямам представа кога ще започнем да търсим!

И за мой огромен ужас по бузата ми се стича сълза и достига до носа ми. Откъде се взе пък това?!

— Но като изключим всичко това, иначе всичко при теб е наред, така ли? — отбелязва саркастично Кристина.

— Ами да! — изтривам сълзите си аз. — Като изключим това, всичко е страхотно!

— Беки! — поклаща глава шефката ми. — Това изобщо не е добре! Искам да си вземеш малко отпуска! И без това ти се полага такава.

— Но аз нямам нужда от отпуска!

— Забелязах, че от известно време си доста напрегната, обаче нямах никаква представа, че нещата са чак толкова зле. Едва когато Лоръл дойде при мен тази сутрин, за да ми говори за теб…

— Лоръл ли?! — изумявам се аз.

— Да, тя също се притеснява за теб. Каза ми, че според нея си си изгубила така характерния за теб блясък. Дори и Ерин го е забелязала. Сподели с мен, че вчера ти е споменала за разпродажбата на модели на Кейт Спейд, но ти изобщо не си обърнала внимание. Това изобщо не е онази Беки, която някога наех на работа тук!

— Да не би да ме уволняваш? — изричам тъжно.

— Нищо подобно! Аз не те уволнявам! Аз се притеснявам за теб! Беки, цялата тази комбинация от събития, за които ми спомена: вашия приятел… и Люк… и апартамента…

Взема близката бутилка минерална вода, налива две чаши и ми подава едната.

— И това май не е всичко, а! Права ли съм?

— Какво искаш да кажеш? — заставам аз нащрек.

— Подозирам, че е възникнало и друго усложнение, за което не ми споменаваш. Нещо, което е свързано със сватбата ти. — Тя впива очи в моите и пита настойчиво: — Права ли съм?

Господи боже мой!

Но как е разбрала? Бях толкова предпазлива! Бях толкова…

— Кажи ми, права ли съм?! — не се отказва Кристина, но тонът й е значително смекчен.

В продължение на няколко секунди аз изобщо не реагирам. Накрая много бавно кимвам в знак на съгласие.

Боже, какво облекчение да споделя с някого тази кошмарна тайна!

— И как разбра? — питам, като се облягам безпомощно назад във фотьойла си.

— Лоръл ми каза.

— Лоръл ли?! — подскачам шокирано. — Ама аз никога…

— Каза ми, че е напълно очевидно. Освен това си се изпуснала за някои неща… Нали знаеш, пазенето на тайни не винаги е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед.

— Но аз просто… мозъкът ми не го побира… Как е възможно да знаеш! Не съм посмяла да го споделя с никого! — Отмятам косата си от разгорещеното си лице и добавям: — Кой знае сега как ми се смееш!

— Никой не ти се смее — уверява ме Кристина. — И никой не ти мисли лошото.

— Никога не съм мислела, че нещата ще стигнат чак толкова далеч!

— Разбира се, че не си! Затова не се обвинявай!

— Но грешката е изцяло моя!

— Не е вярно! Подобни неща се случват непрекъснато!

— Непрекъснато ли?!

— Естествено! Всички булки се карат с майките си преди сватбата! И ти нито си първата, нищо ще бъдеш последната!

Вторачвам се объркано в нея. Но какво ми говори тя?!

— Прекрасно разбирам под какво напрежение се намираш — отбелязва Кристина и ме поглежда съчувствено. — Особено ако двете с майка ти винаги сте се разбирали досега.

Значи Кристина си мисли…

И в този момент осъзнавам, че тя очаква моя отговор.