Светкавица

— Освен зрелищното ви пристигане, което наистина не доказва нищо друго освен съществуването на революционно средство за придвижване, което не е задължително пътуване във времето, с какви други доказателства разполагате, за да убедите един здравомислещ човек, че подробностите във вашата история са верни?

Стефан очакваше подобно изпитание и се беше подготвил за него:

— Сър, тъй като съм бил в бъдещето и съм чел откъси от вашите спомени за войната, аз знаех, че ще сте в тази зала в този час, на тази дата. Освен това знаех какво ще правите тук във времето преди заседанието на военния кабинет. Министър-председателят смукна от пурата и вдигна вежди.

— Вие диктувахте послание до генерал Алекзандър в Италия, за да изразите загрижеността си от начина на водене на битката за град Касино, довело до ужасни човешки жертви.

Чърчил остана непроницаем. Трябваше да е изненадан от познанията на Стефан, но не го насърчи даже с кимване или присвиване на очите. Стефан нямаше нужда от насърчение, защото знаеше, че говори истината.

— От спомените за войната, които впоследствие ще напишете, запомних встъпителните думи на посланието до генерал Алекзандър, с диктовката на което още не бяхте свършили, когато пристигнах преди малко: „Бих искал да ми обясните защо преминаването до хълма при манастира на Касино и т.н., на един фронт от две-три мили, е единственото място, на което трябва непрекъснато да се оказва натиск“.

Министър-председателят пак дръпна от пурата, издуха дима и съсредоточено заразглежда Стефан. Столовете им бяха само на няколко стъпки един от друг. Да си обект на замислено изучаване от страна на Чърчил се оказа по-притеснително, отколкото Стефан предполагаше. Най-сетне министър-председателят проговори:

— И вие сте получили тази информация от нещо, което ще напиша в бъдеще?

Стефан се изправи, взе шестте дебели тома, които охраната беше извадила от раницата — преиздания с меки корици на фирмата „Хотън Мифлин“ за по девет долара и деветдесет и пет цента — и ги разположи в края на масата пред Уинстън Чърчил:

— Това, сър, е вашата шесттомна история на Втората световна война, която се признава за най-меродавното отразяване на конфликта и се приема както за голям исторически труд, така и за голяма литературна творба.

Понечи да добави, че главно заради тези книги на Чърчил е присъдена Нобелова награда за литература пред 1953 година, но реши да не изпада в такива откровения. Животът щеше да обеднее, ако от него се ограбеха такива големи изненади. Министър-председателят разгледа кориците и задните обложки на шестте книги и си позволи да се усмихне като прочете трите реда, цитирани от рецензията на литературната притурка на „Таймз“. Отвори единият том и бързо прелисти страниците, без да се зачита никъде.

— Това не са изкусни фалшификации — увери го Стефан. — Която и страница да прочетете, ще разпознаете собствения неповторим глас, който не може да се сбърка с друг. Ще…

— Няма нужда да ги чета, вярвам ви, Стефан Кригер — Той отмести книгите и се облегна на стола. — Също така вярвам, че съм разбрал причините за вашето идване. Вие искате да направя въздушно нападение над Берлин, насочено право към района, където е разположен вашият институт.

— Да, господин министър-председателю, точно така. Трябва да се осъществи преди учените от института да са завършили изследванията върху материалите за ядреното оръжие, които бяха донесени от бъдещето, преди да са се споразумели за начина на разпространяване на тази информация сред германските научни среди, а това може да се очаква всеки момент. Трябва да действате преди да се върнат от бъдещето с нещо друго, което може да обърне хода на събитията срещу съюзниците. Ще ви посоча точното местоположение на института, американски и английски изтребители летят до Берлин денем и нощем още от първата година, в края на краищата…

— В Парламента силно негодуват против бомбардирането на градове, даже и да са вражески — отбеляза Чърчил.

— Да, но това не означава, че Берлин не може да се атакува. Разбира се, поради точно определената цел, мисията ще трябва да се извърши по светло. Но ако ударите този район, ако разрушите карето докрай…

— Съседните улици от всички страни ще трябва да се превърнат в развалини — продължи министър председателят. — Не можем да постигнем попадения с хирургическа точност само върху едно каре.

— Да, разбирам. Но вие трябва да издадете такава заповед, сър. В този район и то през следващите няколко дни трябва да се изсипят повече тонове взрив, отколкото на което и да е друго място в европейския театър на бойните действия през цялата война. От института трябва да остане само прах. Министър-председателят помълча минута-две, замислено загледан в тънката, синкава струйка дим от пурата. Накрая каза:

— Налага се да се консултирам с моите съветници, разбира се, но смятам, че можем да подготвим и проведем бомбардировката най-рано след два дни, на двадесет и втори, а може би чак на двадесет и трети.