Читаем Светът е пълен с чудеса полностью

— Благодаря за… знаеш. Че се погрижи за мен.

— Няма нищо, Джейк.

— Държиш се много мило с мен.

— Да. Имаш късмет, че не съм ти мащеха.

Той се засмя силно, без да може да измисли отговор. Кат виждаше, че още си е дете.

— Ами баща ти?

— Баща ми е добре.

— Хубаво. Предай му… знаеш. Много поздрави.

— Добре.

Кат се опита да си представи живота на Рори, но въображението не й достигаше. Дали не беше започнал някоя удобна сериозна връзка? Или преспиваше, с която му падне? И от двете възможности сърцето й се присвиваше. Сигурно е странно да си мъж, който повече не може да има деца. Дали всеки завой не ти изглеждаше като улица без изход? Кат изведнъж се ядоса на себе си.

Отказваше да приеме, че една връзка може да бъде сериозна само ако включва деца. Защото ако беше вярно, какво тогава беше онова, което имаха с Рори? Пълен майтап. А то не беше майтап.

Тя се вгледа през масата в Джейк и за първи път видя следите от острите черти на баща му в неоформеното тийнейджърско лице. Липсваше й. Не бе подозирала, че ще й липсва толкова много. Беше нещо повече от скъсване с поредния мъж.

Кат имаше чувството, че е загубила член от семейството си.



Паоло и Джесика последваха агентката по недвижима собственост в огромната градина.

Нощта в предградието беше тиха и спокойна. В тъмното лампите на басейна правеха водата искряща и бляскава — идеално синьо, изпъстрено с блещукащо златно.

— Голям е за частен басейн — каза агентката.

— Много е хубав — възхити се Джесика. — Лампите под водата. Харесва ми.

— Не всеки иска басейн — обясни агентката в прилив на честност, с която печелеше доверието на клиентите. — Иска си поддръжка — макар че, доколкото знам, в квартала има отлични работници по поддръжка на басейни. Е, остава въпросът с безопасността, разбира се. Нали още нямате деца?

— Не още — отговори Паоло и видя как съпругата му трепна. Почувства вълна от отчаяние. Защо не можеха да я оставят на мира?

— Може ли да видим останалата част от къщата? — попита Джесика.

След като лекарят им каза, че Джесика се е възстановила от спонтанния аборт, продължиха с курса инвитро. Само че Джесика никога нямаше да преживее този аборт и инвитрото не се получаваше.

Тя послушно си слагаше инжекцията с лекарства всяка вечер, коремът й постепенно се покри с точици от иглата, а продукцията от яйцеклетки не беше очакваната. Направиха й безброй изследвания на ултразвук, които зачестиха с наближаването на големия ден за събиране на яйцеклетки.

Паоло си мислеше, че неговото участие изглежда жалко и нищожно — бързо изпразване в пластмасовата чашка в деня, в който вземаха яйцеклетките от Джесика. Съпругата му вършеше цялата работа.

Извадиха дванайсет здрави яйцеклетки, които бяха успешно оплодени. Две от тях бяха върнати обратно в Джесика, но когато две седмици по-късно тя си направи теста за бременност, той се оказа отрицателен. Ултразвукът показа, че двете оплодени яйцеклетки просто се бяха размили, като сълзи в дъжда. И това беше всичко.

Не приличаше на спонтанния аборт. Само смазващото разочарование и отчайващата мисъл, че всички инжекции и посещения при лекаря, часовете, прекарани с вдигнати нагоре крака бяха отишли нахалост.

Не беше като да загубиш бебе. Нямаше кръв и прилив на безполезна кърма. Курсът инвитро по-скоро приличаше на тест за издръжливост, последван от прекрасен сън, от който накрая трябваше да се събудиш.

В продължение на неизвестен брой дни, часове или дори минути, секунди — кой да ти каже? — в нея имаше две оплодени яйцеклетки. Потенциални бебета? Не — бебета. Нейните бебета.

После тях вече ги нямаше, като че ли никога не бяха съществували, и след набързо изказаното от акушер-гинеколога съжаление Джесика и Паоло изведнъж се оказваха обратно на Харли Стрийт, само двамата, бездетна семейна двойка, наблюдаваща как мъж и жена качват новороденото си бебе в колата.

— Никога повече — бе заявила Джесика.

— Ще си промениш мнението.

— Само гледай. Инвитро? Не дава резултат, а когато даде, не ти дават никакви гаранции за бебето.

— Стига, Джес. Това не си ти. Това е някаква ужасия, която си прочела в жълтата преса.

— Не знаят как се отразява на бебето. Откъде да знаят? Инвитрото съществува съвсем отскоро. Прочетох, че методът инвитро е генетична бомба със закъснител.

— Много деца, заченати по нормалния начин, се разболяват. Никой не може да ти даде гаранция, че бебето ще е наред. От това ли всъщност те е страх? Или се боиш от повторен провал?

Джесика извърна глава.

— Остави ме на мира. Държиш се ужасно с мен.

— Ти се справи чудесно. Направи всичко, което зависеше от теб. Но не можем да се откажем само след един опит. Има и други клиники, по-добри.

— И какви са шансовете в тези по-добри клиники, Паоло? Трийсет процента успех? И това в най-добрия случай.

— Но в това число влизат всички. По-стари жени. Жени със сериозни заболявания. Ти си друго, Джес. Шансовете ти са много по-големи, ако опитаме пак.

— Ние? — Тя едва не се изсмя. — Ти къде се слагаш?

— Щях да се подложа на същото, ако можех. Щях да си правя инжекции, да се тъпча с тези лекарства. Само ако можеше.

Тя заби поглед в тротоара.

— Знам.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Разбуди меня (СИ)
Разбуди меня (СИ)

— Колясочник я теперь… Это непросто принять капитану спецназа, инструктору по выживанию Дмитрию Литвину. Особенно, когда невеста даёт заднюю, узнав, что ее "богатырь", вероятно, не сможет ходить. Литвин уезжает в глушь, не желая ни с кем общаться. И глядя на соседский заброшенный дом, вспоминает подружку детства. "Татико! В какие только прегрешения не втягивала меня эта тощая рыжая заноза со смешной дыркой между зубами. Смешливая и нелепая оторва! Вот бы увидеться хоть раз взрослыми…" И скоро его желание сбывается.   Как и положено в этой серии — экшен обязателен. История Танго из "Инструкторов"   В тексте есть: любовь и страсть, героиня в беде, герой военный Ограничение: 18+

Jocelyn Foster , Анна Литвинова , Инесса Рун , Кира Стрельникова , Янка Рам

Фантастика / Остросюжетные любовные романы / Современные любовные романы / Любовно-фантастические романы / Романы