Светът е пълен с чудеса

Баща им беше в Лос Анджелис за няколко кастинга. Джак Джуъл не се беше снимал от 1971 година, когато имаше роля в „Не без панталоните ми“ (Ужасно продължение на потресаващо лишения от хумор телевизионен сериал „Ежедневни сценки“). Веднъж се мярна в ролята на зъл британски терорист — британците бяха единствената нация, която никога не се оплакваше от холивудските расистки стереотипи.

Меган започна да убеждава Кат да не разказва на баща им точно какво се е случило, но в този момент някой звънна от улицата.

— Сигурно е мама — предположи Джесика.

Кат простена изумено.

— Е — оправда се Джесика, — ти си се обадила на татко. Аз се обадих на… нея.

Тя отиде до вратата и отвори на майка им, която донесе със себе си мириса на „Шанел“ и марлборо. Носеше бутилка червено вино, сякаш отиваше на вечеря.

— Знаеш ли, че във входа спи един ужасен мъж със сплъстена коса? — попита Оливия. — Сигурна съм, че е бездомник. Не може ли да накараме охраната да го изхвърли? — Оливия се приближи до леглото. Кат и Джесика побързаха да се изправят и да й отстъпят мястото. След като връчи виното на Джесика, Оливия целуна Меган по бузата, която не беше пострадала.

— Какво са ти направили, детето ми?

— Отивам за мляко — заяви Кат.

Вече препускаше по разнебитеното стълбище, когато чу майка си да я вика. Кат не спря. Придвижвайки се удивително бързо на токчета за жена на нейната възраст, Оливия я настигна на най-долната площадка, като я повика отново по име, но без да я докосва. Кат се обърна и втренчи поглед в майка си.

Оливия изглеждаше по-стара, отколкото я помнеше. Маскировъчните бои бяха положени с мистрия. Колко време мина? Пет години. От сватбата на Джесика. А на сватба не е кой знае колко трудно да избягваш някого.

— Не ти липсва нахалство, момичето ми — каза Оливия.

— Така ли?

— Наистина ли мислиш, че нямам право да видя дъщеря си?

— Прави каквото искаш. Меган решава. Само че няма да стоя там и да те гледам как играеш ролята на загрижен родител.

— Една майка никога не престава да бъде загрижена.

— Тогава върви и покажи на Меган колко си загрижена.

— Някой ден ще ми благодариш. Ти и сестрите ти.

Кат трябваше да се усмихне.

— И защо?

— Имаш ли представа какви са другите жени с дъщерите си? — Гласът й придоби подигравателно звучене на жена от работническата класа. — „Защо още не си забременяла? Кога ще станеш майка? Къде е малкото бебенце?“ Спестих ти го. Дадох ти свобода да се развиваш.

— Това ли ни даде всъщност?

— Никога не съм била от онези затъпели, заслепени от любов към отрочетата си майки.

— Може би не е редно да говориш за отрочета, когато Меган там горе се бори за живота на бебето си.

Изведнъж майка й смени тона. Изрисуваните устни се разтвориха и откриха заслепяваща усмивка, а гласът й стана тих като въздишка.

— Погледни на това така. Позволих ти — и на сестрите ти — да бъдете себе си. Не може да не го виждаш. Не бях някаква тъпа ужасна майка, чието самочувствие е вързано за децата, които е произвела.

Кат долавяше парфюма на майка си и миризмата на цигари. Имаше чувството, че я задушават.

— Извини ме. Трябва да отида за мляко.

Кат се обърна и прескочи мъжа със сплъстената коса, който спеше на прага.

— Какво очакваше баща ти? — продължи Оливия. — Тези мъже! Вземат едно красиво момиче, пълно с живот, и очакват да се превърне в малка къщовница веднага щом роди. Един ден ще го разбереш, Кат.

Кат купи половинка полуобезмаслено мляко от денонощния магазин с решетки на прозорците. После изчака на ъгъла Оливия да отпътува с мини-таксито и се качи в апартамента, където нямаше чужди хора, освен семейството й.

— Не е ли красавица? — изрече Майкъл, като се наведе над мазератито, за да види по-хубаво Джинджър през стъклото на офиса. — Тази бяла плът! Тези лунички! Знаеш ли какво направих веднъж? Опитах се да ги преброя. Дали не полудявам?

— Не трябваше да я молиш да се връща на работа — укори го Паоло. — Не е редно.

— Коя от заместничките й предпочиташ? Дебеланата, която забрави да изпрати декларацията за данъка добавена стойност? Или онази с очилата, която не можеше да приема съобщения от Италия, защото говорели „смешно“?

Паоло поклати глава. Истина беше, че рецепционистките, които се опитаха да заемат мястото на Джинджър, не се отразиха благоприятно на бизнеса. Но връщането й вероятно щеше да завърши с още по-голяма катастрофа.

— Ами ако Наоко научи, че тя отново е тук? Ами ако Джесика разбере?

— Няма. Жена ми по цял ден е заета с Клои, за да идва тук. А твоята е в провинциалното ви имение.

— Не е провинциално имение. Просто голяма къща в предградията.

— А дори да разберат, няма нищо нередно. Казах ти да не се тревожиш, Паоло. Вече не спя с нея. Върнала се е при съпруга си и специалните им съботни нощи. Така че къде е проблемът?

Изведнъж Майкъл се усмихна, наведе глава и наклони мускулестото си тяло към него и Паоло почувства първичното мъжко излъчване на брат си, стария му младежки чар, начина, по който го караше да чувства, че двамата са в съюз срещу всички останали. Паоло разбираше защо жените харесваха брат му и му прощаваха всичко.