Светът е пълен с чудеса

По-лесно бе да се запознаеш с по-млада жена. Те не бързаха за никъде. Застаряващите, жените с около десет години по-млади от Рори, бяха като оглушали от тиктакането на биологичните си часовници. И не само тези, които нямаха деца. Щастливо разведените жени с деца бяха същите.

Телата им подсказваха, че мачът има продължение, яйцеклетките им все още се надяваха на наказателен удар. Ала дори да имаха вече по едно-две деца, те алчнееха за още едно бебе, още един шанс за идеално семейство.

Рори не можеше да ги вини. Влизаше им в положението. Самотното му сърце копнееше за същото.

Истинско семейство.

Той гледаше разкъсаните брънки на бившето си семейство и жадуваше за невъзможното — отново да станат едно цяло. Разбираше много добре желанието да създадеш семейство. И все пак повечето от жените искаха твърде много, твърде скоро. След една вечеря, едно кино и еднократен секс понякога чувстваше как го преценяват като потенциален съпруг и това винаги го караше да се измъкне. Имаше нещо абсурдно старомодно у много от съвременните жени — равняването на секса с женитбата и децата. И естествено, заради малката операция на тестисите той не можеше да има деца от никоя.

Една от по-възрастните жени, — прехвърлила трийсет и деветата година — този фатален бряг! — всъщност се разплака, когато й каза за вазектомията.

— Значи никога няма да мога да ти родя дете!

И това само след вечеря със суши, един германски филм и по-скоро неудовлетворителен секс.

Затова се придържаше към по-младите. Не поради причините, които обикновено се изтъкваха — стегнатата плът, младежката гъвкавост на телата им, — а защото те не смятаха, че времето изтича между пръстите им.

Не можел да има деца? Добре. Понеже и те не искаха деца от него. Не искаха деца от никого. Не сега. Още не.

— Бебето е нещо с голяма уста в единия край и никакво чувство за отговорност в другия — заяви една абсолвентка от Кеймбридж, която се занимаваше с такситата за Би Би Си. Беше на двайсет и девет. Рори знаеше, че надменността й ще изчезне и ще запее друга песен някъде в следващите десет години. При всички ставаше така. Но дотогава него нямаше да го има.

Мъжете от неговия набор — рожби на шейсетте и седемдесетте, ветерани от бракоразводните съдилища, понякога повече от веднъж — уверяваха Рори, че е съвсем естествено да излиза с по-млади жени.

Един от тях — петдесетгодишен адвокат, който ходеше с трийсет и две годишна литературна агентка — заяви, че за да намериш идеалната партньорка (от само себе си се разбираше, че си мъж на средна възраст с голям доход за пръскане), трябва да разделиш възрастта си на две и да добавиш седем години.

Значи един стегнат трийсетгодишен мъж трябва да има гадже на двайсет и две. Добре запазен четирийсетгодишен мъж трябва да потърси двайсет и седем годишна. А петдесетгодишен младеещ чичко — трийсет и две годишна.

Съвсем естествено беше — колкото и банално да звучеше и колкото и да не му бе приятно да го вземат за стар коцкар. Това бе едно от жестоките правила на природата.

— С годините мъжете имат още по-голям избор от жени — продължи да пледира адвокатът. — Виж, при жените е друго. И е самата истина, независимо с колко млад жребец излиза Джоан Колинс или Деми Мур.

Последната жена, с която Рори имаше връзка, беше на трийсет и две — наполовина на възрастта му плюс седем, идеално! Отначало беше хубаво. Прие операцията му като някакъв фокус, сякаш вазектомията беше нещо като сиамските близнаци. Не бързаше да изпълни биологичното си предопределение. Не в момента. Не с него. Мислеше, че разполага с цялото време на света. И с радост захвърли презервативите.

Рори я заряза няколко месеца по-късно. Проблемът не беше в нея. Бе умна, забавна и много изобретателна под юргана. Но всъщност сексът не се различаваше особено от доставена пица. Напоследък съвременният секс все повече му напомняше на пикантна американска пица с допълнителна порция пеперони. Краткотрайно удоволствие, което забравяш на момента и скоро отново те обзема жажда. Освен задоволяването на този животински нагон, какъв беше смисълът? Може би никакъв.

Преди не беше така.

В онзи мрачен период на брака му, преди операцията, сексът винаги носеше със себе си обещание за нещо повече. След вазектомията и рухването на брака сексът и забавлението бяха завинаги разделени — точно както обществото ги разделя според Рори. Сексът за него никога повече нямаше да се равнява на семейство, също като сексът, който показват в лъскавите реклами, никога не означава семейство.

Сексуалните образи, с които ни бомбардират всеки ден — какво общо имат с възможността за създаване на ново човешко същество, на друг живот, със създаването на семейство?

Нищо.

Сексът вече беше бърз секс, боклучав секс, мимолетен и лесно задоволим — за Рори, за света — бързо консумиран и още по-бързо забравян. Страстно натискане пред хладилника, докато лакомо поглъщаш сладоледа с двойна порция шоколад.

Незабавно удовлетворение, еднократно удоволствие.