Светът е пълен с чудеса

Брат ми, зависимият, рече си с тъга Паоло. Майкъл си мислеше, че се владее, но Паоло виждаше, че случаят отдавна не беше такъв. Пристрастяването беше взело връх. Паоло най-накрая проумя, че не преследването на забавление движеше Майкъл. Беше преследване на нещо ново, на жена, която не беше съпругата му.

Забавлението нямаше нищо общо.

Паоло знаеше, че Майкъл и Джинджър се измъкваха по-рано от работа и отскачаха до близкия „Хилтън“, като закъсненията им вкъщи биваха оправдавани с тежкия трафик, довършване на нещо спешно в работата или изобщо не даваха обяснения.

Паоло се чувстваше потиснат, когато си помислеше как се съвокупляват в стерилната бизнесобстановка, с малките пакетчета чай и кафе, пренебрегнатата дъска за гладене на панталони, завряна нелепо в ъгъла, табелката „Не безпокойте“, която държеше камериерката далеч. Паоло можеше да усети вината и разкаянието на брат си, но то беше погребано под дебел слой от старото му мъжкарско перчене.

Майкъл си въобразяваше, че ще му се размине.

— Хубавото при омъжените жени е, че накрая все пак трябва да се приберат — обясняваше Майкъл. — Не са като самотните птици, които искат да останеш, да си говорите за чувства и да излизате на вечеря. Омъжената жена трябва бързо да бяга към къщи.

На Паоло му беше омръзнало да слуша за сексуалните подвизи на брат си. Имаше период, когато с нетърпение очакваше разказите за приключенията на Майкъл, които винаги бяха обвити в някаква лична философия, начин да погледнеш на вселената.

Но тогава бяха момчета, преди клетвите, които бяха дали на сватбите си. А сега му беше писнало. Щом Майкъл иска да си съсипва живота — негова воля. Паоло искаше само да продава коли. Искаше големите клечки от Сити да идват с тлъстите си шестцифрени премии и да обсъждат с него колата на своите мечти — Ферари „Пининфарина“. Бизнесът обаче беше в застой, през повечето дни в автосалона отекваха само гласовете на двамата братя и никой не идваше да разглежда предлаганите коли.

— В Хонконг има автомобилно изложение — каза Паоло. — Братя Барези са поканени от тяхното Министерство на търговията. Два самолетни билета бизнескласа. Хотел.

Паоло подаде на брат си брошура на гланцова хартия. На обложката се извисяваха силуетите на хонконгските небостъргачи зад модела F1 на Ферари за следващата година. От капака примамливо се усмихваше красива азиатка с къса пола.

— Видях го — отвърна Майкъл. — Да. Доста голямо събитие.

— Мислех си да взема Джесика. Ако можеш да се справиш без мен. Добре ще й се отрази да се махне за седмица-две. Това ще ми е вместо годишната отпуска.

— Давай, братле. Тук и без това е мъртвило. Ще се оправя.

Паоло кимна. Беше решено. Тръгна да се обръща, после изведнъж се спря. Трябваше да направи последен опит да спре тази лудост. Преди да е станало твърде късно.

— Внимавай заради дъщеря си, Майк. Знам, че я обичаш. Знам, че искаш да бъдеш мъж на място.

— Не искам да бъда мъж на място. Аз съм мъж на място.

— Но ако изгубиш Наоко, ще изгубиш всичко. Не може да не го знаеш. Брака си. Дъщеря си. Семейството си. Нали не искаш да става така?

Майкъл гледаше Джинджър в стъклената й кутийка. Кой би си помислил, че е в състояние да се чука като за последно в „Хилтън“? И то преди вечеря! Паоло видя как брат му трепна, като че ли тези разговори му причиняваха физическа болка.

— Не мога да се въздържа, Паоло.

— Разбира се, че можеш!

Майкъл поклати глава.

— Мислиш си, че си сложил точка, щом се влюбиш. Или когато се ожениш. Или когато станеш баща. Но той никога не престава — този глад. — Майкъл го погледна тъжно с изражение на братска привързаност. — Според теб светът се върти около бебетата. Мислиш си, че това е най-важното. Къде ти! Желанието движи света. Чукането. Винаги да чукаш някоя нова жена. Това е играта. Да го искаш. Желанието. Наречи го както щеш. Бебетата са само остатъчен продукт.

— Не и за мен. Не и за моята жена.

Майкъл поклати глава.

— Според теб жените са по-различни? Същите са като нас. Това е голямата тайна. Жените са като нас. Не подминават удоволствието, щом могат. Никоя друга не се чука както отегчената съпруга и майка. — Майкъл се замисли и се загледа в срещуположния край на празния автосалон. — Освен, предполагам, ако не си женен за нея.

Попи се усмихна на Джесика.

Победоносна усмивка, широка, с оголени венци, малко несигурна в ъгълчетата, но определено предназначена за леля й. За подсилване на изпълнението зарита с крака, като че ли се опитваше да плува по гръб в креватчето.

— Познава ме, нали? — попита Джесика. — Започва да ме разпознава!

— Виж я ти малката лигла! — Меган разтърка очи, за да прогони сънливостта. — Самото очарование и доброта в присъствието на леля си.

— О, не е лигла! — Джесика се надвеси над креватчето и гушна племенницата си. Бебето загука от удоволствие. — Ангелче ми е тя!

— Ангелчето не спря да реве половината нощ. Вдигна такава врява, че съседът отдолу наду диска на Фифти Сент. Но не се е родил още рапър, който да се мери с Попи.

Бебето метна на майка си безразличен поглед. Кърк влезе в стаята, бършейки мократа си коса с кърпа.