Светът е пълен с чудеса

Той докосна косата на жената, която бе клекнала пред него. Тя беше от Пърт, от две години в Лондон след период на скитане, и се готвеше да се върне в Австралия към истинския си живот.

Беше седяла в „Мама-сан“ в компания на доста почерпени приятели, рожден ден май, и еднаквият им акцент даде зелена светлина на разговора към отскачането до един работещ до късно бар и накрая в неговото жилище.

Телефонът иззвъня и тя вдигна очи към него, ококори ги и го загледа втренчено. Много от тях го правеха по време на свирка. Зрителният контакт често пъти предизвикваше… о, мили Боже! Кърк се задъха. Явно действаше. Но телефонът продължи да звъни и го осени мисълта, че няма кой да му се обажда в този час на нощта.

Секретарят изщрака и той чу гласа на Меган. Беше разстроена — осъзна с тревога. Нещо лошо се бе случило.

— Извинявам се, че те безпокоя… Имам нужда от помощта ти… ако може да дойдеш… Попи… ако чуеш това съобщение…

Той грабна слушалката.

— Меган? Какво? Добре. Добре. Ще дойда, разбра ли? Идвам веднага.

Той тресна слушалката и се отскубна от клекналото пред него момиче. Тя продължаваше да го гледа, но сега със студена ярост в присвитите си очи.

— Уговаряш си среща с някаква кучка, докато членът ти е в устата ми?

— Извинявай. Трябва да вървя. Дъщеря ми.

Меган отвори вратата по халат. Приличаше на ходещ мъртвец. От единствената спалня Кърк чу гневния рев на Попи.

— Не знаех кого другиго да помоля. Не мога да моля сестрите си. И бездруго правят твърде много. А и е доста късно. Колко е часът?

— Не знам.

Имаше нещо в плача на Попи, от което кожата му настръхна.

— Какво й е?

— Не престава — обясни Меган. — Нахранена е, оригнала се е, суха е, носих я на ръце.

— Да не е болна?

— Няма температура. Здрава е като биче. — Меган изморено поклати глава. — Не спира да плаче. Аз съм лекар, нали? Би трябвало да разбера какво й е.

— Е да, но си и жена. Винаги съм харесвал това в теб.

Кърк отиде в спалнята. Невероятно как малко същество като Попи можеше да вдига такъв шум или да изразява толкова силен гняв. Малкото й личице беше сгърчено от ярост, почти лилаво като от апоплектичен удар и обляно в сълзи. Той я вдигна и почувства топлината й през спалното чувалче, долови уханието на бебешка кожа.

Засмя се и очите му се напълниха със сълзи. Толкова я обичаше! Не бе подозирал, че е способен на такава чиста безусловна любов. Неговата дъщеря. Неговата дъщеричка.

Тя изпищя в ухото му.

Меган беше на прага.

— Искаш ли чаша чай или нещо друго?

— Чаша чай ще ми дойде добре. Искаш ли да ти кажа какво й е според мен?

— Какво?

— Ами тя е бебе. Това е всичко. Това е единственият проблем. — Той поглади Попи по гърба. Ухаеше на мляко и бебешки сапун. — Мисля също, че се преуморяваш.

Меган се загърна по-плътно с халата.

— Ще донеса чая.

Кърк подържа дъщеря си пред очите си, вглеждайки се в нея през пелената от сълзи с широка признателна усмивка на лицето си. Попи се превръщаше в безспорна красавица, след като мършавото, прилично на зародиш лице след раждането отстъпи пред пухкавия образ на истинско бебе, само извивки, окръжности и пухкава плът.

Но дори когато не беше хубава, за него тя си бе хубава. Гушна я близо до себе си. Неговото красиво момиченце.

Беше топла като грейка с вода, нова като утрешния ден. Трябваше да внимава да не я стиска прекалено силно, защото още бе много малка. Но едва се удържа да обвие ръце около нея и да повярва, че ще останат така завинаги, защото тя събуждаше у него такава яростна любов и потребност да я защитава.

Вероятно я притисна твърде силно. Защото когато Меган влезе в стаята с две чаши чай, Попи пръдна като страдащ от газове моряк в петък вечер — голямо, силно изпускане на газове, което беше заглушено от пелената. После заспа на мига.

Кърк и Меган се спогледаха и прихнаха. После Меган сложи пръст на устните му.

— За Бога, недей да я будиш!

Кърк нежно целуна бебето по бузката. Как можеше нещо да бъде толкова ново и толкова съвършено? Той я положи в средата на креватчето.

— Благодаря — прошепна Меган.

— Тя расте.

— Като гледам, след месец ще й омалеят дрешките за недоносено и ще й стават онези за новородено. Сладките дрешки, които Кат й купи.

— Ще бъде страхотно.

— Ще бъде най-хубавото нещо на света.

Отидоха в кухнята да пият чай, като оставиха вратата на спалнята леко открехната. Бебето обаче спеше дълбоко. После чаят свърши и те само седяха, вслушвайки се в нощта. Толкова беше късно, че дори улиците на „Хакни“ най-после бяха притихнали.

— Ами… — започна Кърк и се подготви да си ходи.

Меган се изправи с него и придърпа яката на халата си.

Отново постави пръст на устните му.

— Има твоята уста.

— Нима?

— Да. Много е широка. Затова може да вдига такъв шум.

Кърк допря връхчетата на пръстите си до брадичката на Меган.

— Но има твоята брадичка. Упорита. И твоите очи.

Докосна слепоочията й и почувства твърдата извивка на скулите.

— На нищо не приличам — каза Меган.

Тя се отдръпна. Не това. Не искаше това от него. Искаше да му покаже признателността си, че дойде посред нощ, и да му покаже, че бяха свързани — завинаги. Но не това. Не го искаше.

— Напротив. Красива си.