Светът е пълен с чудеса

— Някой да е сменял бебешка пелена преди? Майчета? Татковци? Хайде, не се стеснявайте!

Кат погледна Рори.

— Хайде — прошепна настойчиво. — Казвал си ми, че почти само ти си преобувал Джейк.

— Но това беше преди години.

— Каза ми, че бившата ти била мързелива кучка, която не си правела труда да става през нощта.

— Остави ме на мира!

— Вдигни си ръката!

— Не!

Преподавателката от предродилния им курс се усмихна на учениците си. Те гледаха ту нея, ту розовата кукла, която лежеше по гръб на постелката между тях. Куклата беше обута с напикана пелена. Беше една от онези кукли, които се търсеха много само защото можеха да плачат и да се напикават. Също като истинско бебе. Само сипи вода.

Преподавателката беше от онези следовнички на природосъобразния начин на живот, в присъствието, на които Рори винаги се чувстваше неудобно. Огромно тяло в свободна рокля. Дълга, развяваща се коса, с която вероятно искаше да покаже вярата си в свободата на индивида, само дето изглеждаше неподдържана и мръсна. Етно обици и блажена усмивка, като че ли знаеше тайните на вселената.

— Смяната на пелената на бебето, когато е направило „пиш“ или „ако“, е едно от най-важните родителски умения.

— Наблюдавала съм как сестра ми сменя пелената на бебето си — обади се една от бъдещите майки. Беше типичен представител на посещаващите този курс. Около двайсетгодишна, окичена с татуировки и метални украшения, които се показваха внезапно от коляно, гърда или задник. Придружаваше я тантурест младеж с лоша кожа.

Бебета правят бебета, рече си Рори, като се сети за една стара песен, която беше на — мили Боже! — почти на четирийсет години! Бабите им сигурно я знаеха. Тези деца! Не знаят в какво се забъркват.

— Някой от вас?

Кат го сръга в ребрата с лакът.

— Ох!

Преподавателката, все така усмихната, се обърна към него. Бъдещите майки и бащите с безизразни физиономии едва сега го забелязаха.

— Ох, ох, ох, сменял съм някога. На сина ми.

— Истински опит от първоизвора — изрече преподавателката с престорено учудване. — Да видим какво си спомняте.

Рори се присъедини към преподавателката на постелката. Все така усмихната, тя му подаде нова пелена, кутия мокри кърпички и бурканче с крем.

— Повечето новородени имат еритема токсикум — обясни тя.

Рори явно бе погледнал уплашено.

— Обрив. Много е важно да се поддържа бебето чисто. — Тя кимна отсечено. — Давайте.

Рори се замисли. Не беше толкова трудно. Вярно бе, че той ставаше през нощта, докато Али спеше след няколкото чаши или бутилка от нещо бяло и плодово. Придобил увереност, той се опита да подготви бебето манекен за смяна на пелената.

Изведнъж главата на куклата остана в ръцете му.

— По дяволите!

Курсистите дружно избухнаха в смях.

— Никога не повдигайте бебето за главата — изрече строго преподавателката, най-накрая без неестествената си усмивка.

— Аз само го оправях — оправда се Рори, докато отчаяно се опитваше да постави главата на място. — Естествено в истинския живот не бих…

Успя да закрепи главата, но докато се суетеше с мократа пелена, осъзна, че я беше поставил с лице към гърба. Курсистите отново избухнаха в смях. Преподавателката изглеждаше разочарована.

— Убий ме — рече един шегаджия. — Това е „Екзорсистът“. Главата ще започне да се върти всеки момент. „Майка ти лапа хуйове в ада! Майка ти лапа хуйове в ада!“

О, какви приятни приказки в курса за родители, помисли си Рори.

Той ядосано издърпа главата на бебето и я нахлузи както трябва. Положи куклата на постелката и дръпна напишканата пелена. Розовите интимни части на бебето бяха мокри. Рори внимателно ги попи с мократа кърпичка, като гледаше да успокои дишането си и да възвърне равновесието си, после бързо нанесе слой крем и започна непохватно да поставя новата пелена. Наведе се над изкуственото бебе с горда усмивка, пелената — готова да бъде залепена. Тогава куклата изцърка струйка вода в лицето му.

Курсистите заръкопляскаха и задюдюкаха.

— Между другото — надвика врявата преподавателката, благо усмихната — прясната урина е стерилна и не е вредна.

О, да, сега си спомних, рече си Рори, всичко си спомних.

Беше пълен кошмар.

Часът свърши с обявяването на темата за следващия път: изпражнения — яркожълти до бледозелени, освен това като специална награда щели да се запознаят с едно бебе, шестмесечното отроче на една бивша курсистка.

На връщане в колата Рори реши да хвърли вината за недоволството си върху запознаването с бебето.

— Как може да се запознаваш с бебе? Човек не се запознава с бебета. Какво ще направи то? Ще се разхожда с коктейл в ръка и ще води светски разговор за времето?

— Може би ще ти даде няколко съвета как се сменят пелени.

— Глупости на търкалета.

Кат го погледна втренчено.

— Ти наистина не го искаш, нали?

— Разбира се, че го искам. Просто мразя тези глупави курсове. Тези приказки за мама, тате и бебето. Не ни подхождат.

Тя поклати глава и се замисли. Замисли се сериозно за първи път.