Светът е пълен с чудеса

— Говорим за кучето, нали, мила? — Оливия огледа стаичката. — Тук ли те карат да работиш всеки ден?

— Знам, че си свикнала на по-други условия. Защо не отиде на преглед при доктор Фин?

Фин беше частният лекар, при който майка й ходеше открай време. Меган си спомняше чакалнята пред кабинета му на Харли Стрийт. Дебели килими, лъскави списания, удобни дивани и полилей, който дълбоко впечатли малката Меган. Приличаше повече на фоайе в хотел, отколкото на лекарска чакалня. Години по-късно осъзна, че най-луксозното от всичко бе, че доктор Фин отделяше по трийсет минути за всеки пациент.

— Доктор Фин се пенсионира миналата година. Не харесвам заместника му. Все ми говори за моето пушене. И освен това исках да те видя.

Меган потърка очи.

— Какъв е проблемът?

— Господи, изглеждаш ужасно!

— Попи ме държа будна почти цяла нощ. Явно отсъствието на Джесика й се отразява. Кърк си взе отпуск, за да я гледа, но Джеси й липсва.

— Голям труд е да гледаш дете, нали?

— Ти откъде знаеш?

— Очарователно отношение към пациент.

— Трябва да дойдеш да я видиш някой път.

— Все се каня. Заради апартамента ти е. Депресира ме, Меган.

— Да, мен също ме депресира. Виж, хайде да караме по същество. Трябва да се прибирам, за да освободя Кърк. Какво ти е?

Проблемът беше в игличките и бодежите в ръката на майка й, които се бяха влошили. Виждаше замъглено с едното око. Понякога умората я налягаше до степен, в която едва можеше да си запали цигара.

Лицето на Меган беше като каменна маска, но тя беше шокирана. Мислеше, че старото момиче е самотно. Беше по-лошо.

— Трябва да те види специалист. — Меган започна да пише име и адрес. — Невролог. Работя с този лекар на Уимпъл Стрийт. Всъщност близо е до мястото, където беше кабинетът на доктор Фин.

— Какво е? Какво ми е?

— Трябва да те прегледа специалист. Ще му разкажеш за оплакванията си. Почти сигурно е, че ще те изпрати на ядрено-магнитен резонанс. Трябва да се подготвиш и за лумбална пункция.

— Какво, по дяволите, е лумбална пункция?

— Недей да се разстройваш. Моля те. Проба на течността, която се взема около гръбначния стълб и се изследва.

— Меган, какво ми е?

— Ще стане ясно след изследванията.

— Но какво е?

— Не е моя работа да правя предположения.

— Ти знаеш какво ми е, Меган. Знаеш.

— Не, наистина не знам.

— Няма да си тръгна, докато не ми кажеш.

Меган си пое дълбоко дъх.

— Добре. От това, което ми каза, прилича на ранен стадий на множествена склероза.

Майка й се олюля.

— И ще стигна до проклетата инвалидна количка?

— Малко е вероятно. Повечето хора с такава диагноза не стигат до инвалидна количка. Но не може да се предскаже. Симптомите дори на двама души с това заболяване не си приличат. Ако е множествена склероза, а ние още не знаем.

— Лечимо ли е?

— Не.

— Нелечимо? Не могат да го лекуват? О, Боже, Меган!

Тя хвана ръката на майка си и почувства костите и уморената кожа.

— Нелечимо, но има медикаменти за облекчаване на симптомите. Има много ефикасни лекарства с бета интерферон. Можеш сама да си ги инжектираш.

— Да си забивам игли в ръката? Ти луда ли си? В никакъв случай не…

— Има и една школа в медицината, според която най-доброто средство за контролиране на симптомите на Ем Ес е канабисът. Но не можеш да го получиш от здравната каса. Или на Харли Стрийт.

Оливия оброни глава.

— Може да греша. Моля те. Моля те, отиди да те прегледа специалист.

Майка й вдигна глава.

— Съжалявам, мамо.

Майка й разтвори ръце и Меган отиде при нея, но точно тогава отвън се чуха писъци, шум от счупено стъкло и лай на куче. Меган изтича навън.

Лоуфорд беше на земята и се бореше с Уорън Марли. Явно той беше запратил древната масичка за кафе в чакалнята към жените на регистратурата. По целия килим се бяха посипали парчета стъкло и трески от дървото. Когато видя Меган, лицето на Марли се изкриви от ярост.

— Заради теб! Сестра ми си загуби момичето! Дейзи! Социалните я взеха заради теб!

Когато Меган се прибра същата вечер, тя говори с Кърк за мечтата му да се махнат от Лондон.

Как точно щеше да стане? Къде щяха да отидат? Всички тези кътчета от рая, където той можеше да преподава, а тя да практикува това, за което беше учила — можеха ли наистина да живеят на подобно място? Тя го разпитваше най-подробно, за да види дали мечтата му можеше да оцелее в истинския свят. Ами визите? Разрешително за работа? Детска ясла? Тя беше готова да се махне от Лондон.

Беше готова за друг живот.

Защото сега виждаше, че Кърк е прав.

Когато имаш дете, всичко се променя. Не можеш да се тревожиш за останалата част от човечеството. Трябва да бъдеш егоист, трябва да мислиш за детето си и да намериш безопасно място за собствената си кръв и плът.

Щом станеш майка или баща, всичко опира до следващото поколение. До новото семейство.

Дори не можеш вече да се тревожиш твърде много за собствените си родители.

Нямаше сълзи.

Първото нещо, което Джесика забеляза.