Тайната на Шефака

— Донеси тогава хляба!

Тя взе една пита от хасъра, отчупи парче от средата, вкуси го и даде и на мен.

— Дай ми ръката си и ела — каза после. — Искам да дам също на твоите мъже и на животните ти.

Сега вече поне за момента можех да бъда сигурен. Когато се върнахме от другото помещение, Хамза Мертал беше станал от своя ъгъл.

— Иди — наредих му аз — и кажи на твоя бав25 какво си видял! Как се казва цветето на твоята къща?

При кюрдите за жената се говори по-непринудено отколкото при другите големи мохамедански племена.

— Шефака26 — отговори той.

— Разкажи на воините, че стоя под закрилата на Утринна зора и съм окачил оръжията си при твоите! Те могат да влязат във вашата къща.

Закачих оръжията на стената, бръкнах в пояса и извадих един от онези лъскави гердани, които могат да се купят от Париж за по-малко от франк. Окачих го на шията на красивата кюрдка.

— Приеми го, о, Шефака! Нека блясъкът на твоите страни и лъчът на твоите очи винаги светлее по тези бисери!

Бузите й поруменяха от прехлас.

— Ефенди, благодаря ти! Ти ще живееш у дома така сигурно, както в скута на патриарх Ибрахим27. Позволи да ти донеса да пиеш и ядеш, а сетне ще можеш да се отмориш и очите си без кахър да затвориш.

Стана както каза. Ядох, пих и се изтегнах после за сън. Когато се събудих, в къщата владееше дълбока тишина. Вън под дърветата един висок глас призова вярващите да изрекат Ел Аср28.

Бях спал дълго и никой не се бе осмелил да смути моята почивка. Когато влязох в другото помещение, Халеф и йесиди също спяха между конете. Оставих ги да лежат, затъкнах си револверите и ножа и излязох пред къщата. Молитвата бе свършила и много воини бяха насядали в кръг и пушеха. Шери Шир се надигна и заедно с него и другите. Всички ми подадоха ръка и аз седнах при тях.

— Какво решихте за мен? — попитах малкоегунд.

— Утринната зора свети над теб — отвърна той. — Ти си в безопасност, докато се намираш в селото ни.

— Благодаря ти! Аз ще бъда в безопасност и след като напусна утре селото. Виж първия лист там на дъбовия клон. Ще стрелям шест пъти и в листа ще има шест дупки в права линия.

Извадих револвера и стрелях. След шестия изстрел всички скочиха. Листът бе отрязан и тръгна от ръка на ръка. Удивлението на тези мъже не подлежеше на описание. Те не можеха да проумеят нито сигурността на стрелбата, нито удивителното обстоятелство, че стрелях, без да зареждам. Престижът ми растеше със същата бързина като страха, който изпитваха от мен. Едва след дълго дивене заеха предишните си места. Хамза Мертел отиде да ми донесе една лула и сега трябваше да разказвам, както сутринта бях обещал на баща му. Разговорът приключи едва при Могреб29.

След като най-изтъкнатите воини бяха поканени на вечеря, тримата се върнахме в къщата. Двамата ми спътници хранеха конете, а Шефака ни очакваше с кахвето30.

Докато пушехме и посръбвахме, тя изгради от два кола, един напречен път и няколко черги нещо като испанска стена31, зад която изчезна с детето. След няколко мига долових тихо шептене и после звънкия глас на малкото момиченце. Бавно и ясно прозвуча:

— Къ… та… па… те… ти… то… ста… иста… са… мота… ка… са… ма… на… та…

Какво беше това? Правилно ли чух, или въображението ми придаваше погрешно значение на тези детски откъслечни звуци? Не беше кюрдски, нито персийски, арабски или турски. Не бях ли ломотел самият подобни звуци в прегръдките на милата си стара баба, когато ме слагаше в кревата и още не можех да говоря? Продължих да слушам. Чувствах се много особено, дъхът и пулсът ми бяха готови да спрат.

— Какво прави детето? — попитах татко.

— Моли се — обясни Хамза Мертал, — защото отива да спи.

— Какво се моли?

— Молитвата на бащата на моята жена.

— Той къде е? Къде живее?

— Мъртъв е.

— Мюсюлманин ли беше?

— Не зная. Не съм го познавал.

— Прощавай! Откъде взе жена си?

— Взех я със себе си, когато нахлухме при арабите абу салман.

— Бива ли да я попитам едно-друго? — помолих и в този миг Шефака пристъпи иззад паравана.

— Питай я!

— Кажи ми, о, Шефака, какво се моли преди малко твоята любимка?

— Молитвата, която татко ме научи — отговори тя с изчервяване.

— Как гласи тя?

— На някакъв непознат език е, който аз не зная. Ти също няма да го разбереш.

— О, ти само кажи молитвата! Бързо, бързо!

Тя вдигна ръце, сведе объркано очи и заизрича, макар и с чужда интонация и неправилно, но за един немец все пак разбираемо, римите:

Кръвта и справедливостта на Христа
са моята украса и премяна.
С тях да се явя искам пред Господа,
ако на небето допуснат бъда.
Амин!

Бях скочил и сключил ръце. Тук, в дивите планини на Кюрдистан, сред един народ на мюсюлмански фанатици, чух първата молитва на моето детство, и то на матерния си език! Вече не знам какво съм правил и говорил в следващите мигове, знам само, че дори двамата кюрди бяха изпълнени с вълнение, а че Хале Омар и йесиди стояха при входа и удивено слушаха нашия разговор.

— Кой беше баща ти? — попитах накрая Утринна зора.