Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

Седя отпусната на канапенцето, загледана в нищото, като се чудя дали ще мога да насъбера сили да стана отново… когато в залата влиза групата японски туристи и това ме принуждава изведнъж да скоча на крака и да се престоря, че разглеждам някакъв експонат. Забождам уж заинтригуван поглед в някаква тъкана постелка на стената, после се устремявам по един коридор, облицован от двете страни с експонати на индиански керамични плочки. И точно си мисля дали пък няма да е добре със Сузи да вземем каталога на „Печена глина“ и да си сменим плочките в банята, когато през едва метална решетка мярвам нещо, което ме хвърля в такъв шок, че заковавам на място.

Сънувам ли?! Или това е някакъв мираж?! През решетката виждам касов апарат, опашка от хора пред него и витринен шкаф с разни предмети, по които висят етикетчета с цени…

О, Боже, права Съм бида! Магазин! Тук има МАГАЗИН, точно под носа ми!

Изведнъж на краката ми сякаш им изникват криле; по някакъв чудодеен начин цялата ми енергия се възвръща. Следвайки бипкащия звук на касовия апарат, аз се втурвам да заобиколя ъгъла, за да стигна до входа на магазина. На прага спирам за миг, като си казвам, че не бива да храня прекомерни надежди, за да не се разочаровам безумно много, ако се окаже, че продават само поставки за чай и картички.

Нищо подобно! По дяволите, направо е фантастично! И защо никой досега не ми е казал за съществуването на този магазин, питам аз?! Всякакви изключително красиви бижута, купища страхотни художествени албуми, прекрасна керамика, прелестни поздравителни картички, … и какво ли не още!

Ооо! Ама аз май не трябваше да купувам абсолютно нищо днес, нали така? Мамка му!

Направо отвратително! Къде му е смисълът да откриеш някой невероятен нов магазин, а да нямаш право да си купищ нищо от него?! НЕ Е ЧЕСТНО!!! Всички други си купуват разни неща, всички други се забавляват, само аз… Известно време вися отчаяно край един витринен шкаф, пълен със страхотно сладки керамични чаши, и наблюдавам как някаква австралийка си купува куп художествени албуми и книги за скулптура. Тя бъбри оживено с една от продавачките и изведнъж я чувам да споменава нещо за Коледа. И в съшия миг ме осенва гениално хрумване.

Ами да! Мога да напазарувам от тук всичките си подаръци за Коледа! Добре де, знам, че да се пазарува за Коледа през март е малко раничко, но… но пък не може ли човек да е добре организиран, питам аз?! А после, като дойде Коледа, няма да ми се налага да се блъскам в онези отвратителни предколедни тълпи. Просто не мога да повярвам, че досега не ми е хрумвало да пазарувам за Коледа по-отрано. Пък и това съвсем не означава, че ще си наруша режима за пестеливост, защото… ВСЕ НЯКОГА ще трябва да купя подаръци за Коледа, нали така? И какво пък толкова — всъщност само изтеглям коледното пазаруване на малко по-ранна дата. Напълно разумно, бих казала.

И така, след около час излизам от музея, щастливо понесла две пълни с подаръци найлонови торби. Купих един фотоалбум с рекламна корица на „Уилям Морис“, един старинен дървен пъзъл, един албум с артистични снимки от различни модни ревюта и един фантастичен керамичен чайник. Боже, ОБОЖАВАМ коледното пазаруване! Не съм съвсем сигурна кое на кого ще подаря, но… главното е, че всички тези неща, които са с неувяхваща стойност и уникална изработка, биха разкрасили всеки дом. (Поне за чайника това е съвсем сигурно, защото го пише в миниатюрната диплянка, закачена на дръжката му.) Така че, предполагам, наистина имах късмет, че го открих този магазин.

Всъщност, цялата тази сутрин беше много успешна. Излизам от музея неимоверно доволна и невероятно въодушевена. А това само доказва изключително благотворното влияние, което има глътката чиста култура за душата. Ей Богу, от днес нататък ще прекарвам всяка събота сутрин в някой музей.

Когато стигам вкъщи, обедната поща вече е пристигнала и в купчинката рекламни брошури откривам един квадратен плик, адресиран до мен с непознат почерк. Отварям го, като лекичко плъзгам с крак торбите към стаята си… и в следващия миг замръзвам от изненада. Картичка от Люк Брандън. Откъде ли ми има домашния адрес? Съдържанието й ме хвърля в още по-голяма почуда: