Читаем Татко полностью

Кикоти се, гледа към пода, поклаща глава. Мисля, че не ме е разбрала.

— Искам само да прескоча до вкъщи да разбера как е майка и после ще се върна да помогна за вечерята на татко. Помислих си, че мога да те закарам донякъде.

Поглежда ме с наклонена настрана глава.

— Човече, ти наистина си много внимателен към твоите родители. Никой не идва да види тези хора тук. Има някои, за които знам, че не са били посещавани и дори не са получавали писма от години.

Обръща се, спира до вратата.

— Дори и да си негър, госпожа Кеслер пак ще направи сцена.

Когато се прибирам вкъщи, всичко е наред. Били се е отпуснал в стола на татко и двамата с мама гледат някакво шоу. Казвам му, че ще се върна веднага щом нахраня татко и тогава ще може да излезе — ако иска. Майка заявява, че е съвсем добре и няма нужда от гледачи през цялото време.

Връщам се и помагам на Били в разчистването. Той ми казва, че не знае още колко ще издържи. Майка ходи по петите му и го дразни с непрекъснати забележки за косата, за босите му крака и неизрязаните им нокти, младежките му пъпки, миризмата му, пърденето му.

Казва ми, че очаква приятел от Санта Крус и ме пита дали могат да се настанят в стаята към градината. Казвам му, че ще питам майка. Чувствам, че няма да е леко. Вероятно и неговият приятел ще се мотае наоколо с боси крака и брада и ще свири на китара същите двайсетина песни. Да не говорим как ще се отрази това на мама. Нещата се изплъзват от ръцете ми, чувствам, че губя сили.

* * *

На третия ден отивам да помогна за храненето на татко. Намирам го напрегнат. Устните му треперят, бърбори неразбираемо, очите му шарят наоколо.

Не мога да го накарам да яде. Трудно е да му отворим устата, а когато успеем, захапва лъжицата. Поведението му е точно такова, каквото беше, когато му дадох елавила.

Питам Алиша, дали му дават хапчетата за високото кръвно, или може би трябва да му се даде валиум, каквото и да е, само да го успокои… Тя отива за картоните му, връща се и ми ги показва. В тях няма нито дума за лекарствата, които трябва да му се дават. От болницата не са препратили нито сведения за медикаментозното му лечение, нито лекарствата му!

Излизам и казвам на директорката на дома да телефонира на болницата. Тичам до колата си — там има валиум, който току-що бях взел за майка; там е и апаратът ми за мерене на кръвното налягане — грабвам и него. Когато се връщам обратно, татко прави сериозни опити да отлети. Дърпа ремъците, опитва се да се изправи, пада обратно назад. Скърца със зъби и стене.

Успявам да поставя маншона на ръката му, помпя го. Налягането му е двеста и четирийсет на сто и двайсет. Алиша отива да повика медицинска сестра.

Тя мери кръвното му налягане и получава същите стойности. Настоявам и пред нея да му даде малко валиум или друго успокоително. Може да получи удар. Но тя се страхува да направи каквото и да било без лекарско предписание; решава да чака, докато пристигнат сведенията от болницата.

Втурвам се към телефона, успявам да преодолея всички бюрократични препятствия и стигна до Етридж. Свързах се сравнително бързо — изглежда, там вече се беше вдигнала тревога. Казвам му какво става.

— Твърде лошо, господин Тремънт. Веднага ще се справим с положението. Сведенията за лекарствата му са на път.

Негодникът продължава да бъде арогантен — продължава да се държи като голям лидер с велика мисия, когото само разни нищожества безпокоят!

— Това е вече прекалено, доктор Етридж! Никой не се грижи както трябва за баща ми! Какво значи това — всички се надявате да умре, за да си облекчите съвестта?

— Хайде, хайде, господин Тремънт, да не изпадаме в истерии.

— По дяволите, аз не съм истеричен; опитвам се само да спася баща си и не получавам голяма помощ от вас и персонала на болницата.

Това постига целта. Той губи търпение. Много студено ми напомня, че е доктор по медицина, положил Хипократовата клетва. Продължава в същия дух в продължение на около две минути. Прекъсвам го.

— Вижте какво, доктор Етридж, ще се успокоите ли скоро, за да напишете рецепта за баща ми? Докато вие ми обяснявате колко сте велик, той може би умира!

Последва тишина. Очаквах рязко прекъсване на разговора.

— Информирам ви, господин Тремънт, че вече не съм лекар на вашия баща. Ще определя друг лекуващ лекар.

Крещя в слушалката, преди той да е успял да затвори.

— Вие вече сте свободен, доктор Етридж! И не си правете труда да търсите друг лекар — аз сам ще си намеря! Предупреждавам ви официално, че ще направите по-добре да проверите дали полиците ви за лекарска професионална небрежност са платени, защото ще имате нужда от тях! Изпращането на тези сведения беше ваше задължение и сега се намирате в закононарушение, даващо право на иск!

Поставям слушалката на място. Госпожа Кеслер ме гледа втренчено със стиснати устни. Не желае неприятности. Иска да запази връзката си с Перпечуъл Хоспитъл. Това може да се прочете в очите й, в свитите й устни.

Казвам си: „Какво направи, глупако? Божичко! Нима това ще помогне?“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза