Татко

Отивам в стаята на татко, казвам на Алиша да не гледа и натиквам десетмилиграмова таблетка валиум в устата му. Той я дъвче, но я поглъща. Седя там, държа ръцете му и чакам. Постепенно се успокоява. Меря кръвното му кажи-речи на всеки пет минути. Кръвното му налягане пада бавно до сто и осемдесет на сто. Заспива и аз свалям маншона.

Целият съм вир-вода от напрежение и воня нетърпимо. Хич не ми се иска да оставя татко, но имам и други неща за вършене. Трябва да намеря друг лекуващ лекар в Перпечуъл, а ако се наложи — да потърся друга болница.

Връщам се вкъщи. Пристигнал е Том, приятелят на Били. Само той ми липсваше. Точно такъв е, какъвто очаквах, само че е евреин и е по-тих и спокоен. Има дори повече пъпки от сина ми и иска да стане психолог.

Майка не е на себе си. Къщата й не е приют за бездомници и т.н. Разбирам, че още с влизането Том е пуснал торбата си на пода до вратата и двамата с Били се прегърнали.

Дали Били не е хомо? Какво смятам? Човек никога не знае с тези хипита. При тях всичко е объркано. Едва я слушам.

Започвам от най-важното в момента. Говоря с двамата в задната стая. Подхвърлям им идеята да отидат на палатка в Топанга — там имаме около сто и шейсет декара собствена земя. Смятам, че там ще се чувстват по-добре. Били се безпокои, че оставам сам с майка. Уверявам го, че всичко ще бъде наред. Може би той ще идва от време на време, за да ме замести за един следобед или някоя вечер. Казвам му, че ако иска, може да вземе мотоциклета ми.

Том има палатка и спални чували в колата си. Иска ми се да мога да отида с тях.

Ползвам телефона в спалнята. Обаждам се на няколко приятели медици. Единият от тях е декан на факултета по медицина. Описвам му накратко случилото се и го питам дали познава някого в Перпечуъл Хоспитъл, когото да ми препоръча. Не познава никого. Все пак познава някаква жена в болницата Уодсуърт Дженеръл и ми предлага да й позвъня. Името й е доктор Смит: специалист по вътрешни болести и урология. Разрешава ми да използвам неговото име.

Обаждам се и на приятел в Цинцинати — неврохирург. Макс изслушва цялата история. Казва ми какви точно неврологични процедури трябва да се следват. Предлага ми да дойде на място, ако нещата се влошат.

Обаждам се на доктор Смит в Уодсуърт. Цитирам името на приятеля си от факултета по медицина и й представям накратко проблема. Тя е много отзивчива, обещава да запита колегите си за някой наистина добър в тази сфера и да ми позвъни след половин час.

Петнайсет минути отбивам словесните атаки на майка. Телефонът звъни, тя бързо вдига слушалката.

— Търси те жена, Джаки.

На телефона е доктор Смит. Открила е добър специалист в Перпечуъл на име доктор Адам Чад. Млад е, но всички горещо го препоръчвали. Благодаря й и й обещавам да изразя писмено високата си оценка за нейната отзивчивост пред Йенс. Затварям телефона, поемам дълбоко дъх и телефонирам на Перпечуъл. Питам за доктор Чад. Секретарката му отговаря, че той ще ми позвъни по-късно.

След това информирам майка, че Етридж вече не е лекуващ лекар на татко.

— Но, Джаки, татко ти ще получи припадък. Знаеш колко харесва доктор Етридж. Той е личният доктор на баща ти повече от петнайсет години.

Човек никога не знае как майка ще реагира на дадено съобщение. Обяснявам й какво се е случило в дома. Казвам й, че татко не получава нужното лечение. Признавам, че току-що съм говорил с приятели медици и те са ме насочили към добър лекар.

Тя иска да знае как е реагирал Етридж. Казах за обвинението си, че просто оставя татко да умре, без да се опита да направи нещо за него. Това й звучи убедително и сега е на моя страна. Телефонът звъни.

На телефона е доктор Чад. Представям се и обяснявам, че баща ми е пациент на един от оздравителните домове на Перпечуъл. Споменавам, че ми е препоръчан от доктор Смит. Питам го дали ще включи и татко към пациентите си.

Пита ме кой е лекуващият му лекар сега. Казвам, че го е оперирал доктор Сантана, но от петнайсет години е пациент на доктор Етридж. Вече съм говорил с доктор Етридж и имам съгласието му за смяната на лекуващия лекар.

Чад не се ангажира в момента, но казва, че ще прегледа медицинските данни, събрани за татко, и ще говори с доктор Етридж. Това е достатъчно за мен. Етридж ще има да се вайка и да дрънка глупости, но ще иска да се освободи от случая.

* * *

Сядам пред пишещата машина в средната спалня. Вкъщи имаме електрическа и ми е нужно време, докато започна да удрям буквите на старата, висока „Ъндърууд“ с по-голяма сила. Най-добре мисля: първо, когато използвам метла с дълга дръжка; второ, когато съм с четка за рисуване в ръка; и трето, когато съм седнал пред пишещата машина.

Опитвам се да събера всичко, станало с татко, както и това, което съм забелязал. Преписвам го още веднъж, за да го свържа логически. Побира се на десет страници, изписани от едната страна. Самият факт, че съм го извадил извън себе си и го гледам напечатано, е истинско облекчение за мен.

Телефонирам на приятел от студентските години. Сега той практикува частно в Санта Моника. Уреждам си среща с него.