Тъгата на сукубата

Зачетох се, неспособна да оставя неизяснена тази сюжетна линия. Колкото повече четях, толкова по-трудно ми беше да спра. Скоро разбрах, че тайната беше в ирационалното задоволство от нарушаването на правилото за петте страници. Сякаш по някакъв начин отново се бях сближила със Сет.

Нощта се влачеше. Къди и любимият и стигнаха до леглото, и О’Нийл стана нетипично ревнив и необуздан въпреки обичайния си чар. Мамка му. Станах от кушетката, облякох пижамата си и се сгуших в леглото. Обри ме последва. Отново се зачетох. Изтощена и с уморени очи, свърших книгата в четири сутринта. Къди се срещна с любимия си още няколко пъти, докато двамата с О’Нийл разплитаха загадката — както винаги завладяваща, но внезапно станала по-безинтересна в сравнение с междуличностните отношения. После пътищата на Къди и нейния шотландец се разделиха. Тя и О’Нийл се завърнаха във Вашингтон и статуквото се възстанови.

Въздъхнах и оставих книгата на пода. Не знаех какво да мисля, най-вече защото бях изтощена. Все пак с героично усилие станах от леглото, открих лаптопа си, влязох в служебната си поща и изпратих на Сет кратък имейл: Къди си има някого. Какво става по-нататък? Като послепис: Между другото, хокейният мач беше страхотен.

Доволна, че съм изразила мнението си, моментално заспах… само за да бъда събудена четири часа по-късно от будилника.

Глава 10

Исусе, къде ми беше умът? Днес трябваше да работя. И не само това, а трябваше да заработя до десетина минути. Нямаше време за „истинско“ обличане и грим. С въздишка се преобразих — пеньоарът ми отстъпи място на сиви панталони и блуза с цвят слонова кост, косата и гримът ми изведнъж изглеждаха както винаги — тоест съвършени. Миенето на зъбите и парфюмирането не можеха да се симулират, така че след като изпълних тези задачи, грабнах дамската си чанта и хукнах. Когато стигнах във фоайето, портиерът ме повика:

— Пристигна нещо за вас — и ми връчи плосък пакет.

Все още притеснена, че закъснявам, бързо разкъсах опаковката и едва не ахнах пред това, което намерих. Оцвети според номера, гласеше надписът, а подзаглавието допълваше: Създайте свой собствен шедьовър! Съдържа всичко, от което имате нужда, за да рисувате като истински художник! „Шедьовърът“, който аз можех да създам, изобразяваше пустиня с огромен кактус в единия край и виещ койот в другия. Високо в небето се рееше орел, а наблизо трептеше призрачната, безплътна глава на коренен жител на Америка. Ужасно стереотипно и евтино. Към комплекта беше закрепено листче. Започни от нещо малко, гласеше бележката, с любов, Роман. Почеркът бе толкова красив, че изглеждаше нереален.

Когато стигнах до работата си, все още ликувах. В офиса седнах пред компютъра и открих втора изненада за тази сутрин — още един имейл от Сет. Беше изпратен в пет сутринта.