Тъгата на сукубата

Очите ми все още се затваряха за сън и трудно схващах значението на писмото. Сет беше имал сериозна приятелка. Е, не би трябвало да се изненадвам, особено като знаех какви секс сцени пишеше. Искам да кажа, че не би могло всичките да са плод на въображението му. Въпреки това ми беше трудно да си представя интровертния Сет да участва във всички социални ангажименти, които една дълготрайна връзка изисква.

И после другата част — причините да не се появи. Какво да мисля? Беше прав като казваше, че обзелото го вдъхновение не е извинение за стореното. Обяснението обаче бе смекчило горчивината и го бе преместило от категорията на грубияните в тази на небрежните. Не, може би „небрежен“ бе прекалено жестоко. Разсеян, ето какъв беше. Вероятно да е разсеян не е чак толкова лошо, разсъждавах аз, защото пренебрегването на реалния свят му позволява да работи в измисления. Просто не знам.

Мислих върху това цяла сутрин, а гневът ми от снощи изстиваше с течение на времето и с разсъжденията ми за блестящия му писателски ум. Около обяд осъзнах, че вече съм преодоляла хокейното недоразумение. Той не бе възнамерявал да ме пренебрегне, пък и в крайна сметка нощта не бе минала чак толкова зле.

В късния следобед Уорън започна да се навърта наоколо.

— Не! — веднага казах, разпознала погледа му. Мразех неговата самоувереност, но въпреки това винаги се чувствах мистериозно привлечена от нея. — В ужасно настроение съм.

— Аз ще те накарам да се почувстваш по-добре.

— Казах ти, много съм гадна.

— Обичам, когато си гадна.

Хищническият ми инстинкт на сукуба започна да се пробужда. Преглътнах, раздразнена от него и от собствената си слабост.

— Наистина съм заета. Има… неща… които трябва да свърша…

Обяснението ми звучеше неубедително и Уорън явно го усети. Той се приближи до мен, коленичи до стола ми и плъзна ръка по бедрото ми. Носех фини копринени панталони и усещането от пръстите му, галещи ме през гладката материя, бе много по-чувствено отколкото ако галеше голата ми кожа.

— Как мина срещата ти онази вечер? — измърка той, докосвайки с устни ухото и врата ми.

Охотно извих глава — въпреки силната си съпротива, харесвах начина, по който устата му възпламеняваше кожата ми, а зъбите му просто ме влудяваха. Той съвсем не можеше да се нарече мой приятел, но все пак връзката ни се доближаваше до понятието дълготрайна. Това все означаваше нещо.

— Добре.

— Чука ли го?

— Не. Уви, спах сама.

— Добре.

— Тази вечер ще дойде пак. За урока по танци.

— Наистина ли?

Уорън разкопча двете най-горни копчета на блузата ми, откривайки бледорозовия дантелен сутиен. Върховете на пръстите му проследиха формата на едната ми гърда, следвайки вътрешната й извивка до мястото, където се срещаше с другата. После ръката му се премести на другата ми гърда, галейки зърното през дантелата. Затворих очи, изненадана от прииждащото желание. Не предполагах, че ще имам нужда от ново подхранване толкова скоро, след като бях помогнала на Хю да осъществи договора си с Мартин. И все пак лек глад, примесен с желание, вече се промъкваше в мен. Чист инстинкт.

— Ще го запознаем с Мария.

Мария беше съпругата на Уорън. Мисълта да й пробутам Роман беше доста забавна.

— Говориш като ревнивец — подразних го.

Дръпнах Уорън към себе си и в отговор той ме качи на бюрото. Ръцете ми се спуснаха надолу, за да разкопчаят панталоните му.

— Аз съм — изгрухтя той.

После се наведе, издърпа сутиена надолу и захапа едното ми зърно. После се поколеба:

— Сигурна ли си, че не се чука с него?

— Мисля, че все щях да си спомня подобно нещо.

На вратата се почука и Уорън бързо отскочи от мен, вдигайки панталоните си:

— По дяволите!

Аз също се изненадах и се върнах на стола си. Докато очите на Уорън бяха приковани във вратата, бързо се преобразих леко, за да добия приличен вид и закопчах блузата си. Доволна, че и двамата изглеждаме подобаващо порядъчно, извиках:

— Влез!

Сет отвори вратата. Едва удържах ченето си да не увисне от учудване.

— Здравейте — каза той, местейки поглед от Уорън към мен и обратно. — Не исках да ви прекъсвам.

— Не, не, не сте — увери го Уорън, превключвайки на поведение „държане пред хората“. — Просто трябваше да обсъдим нещо.

— Но не е важно — добавих аз.

Шефът ми хвърли развеселен поглед.

— О — каза Сет, все още изглеждайки така, сякаш иска да избяга, — просто наминах да видя дали… искаш да обядваме заедно. Аз… написах ти в имейл какво се случи.

— Да, прочетох го. Благодаря.

Усмихнах се, като се надявах мълчаливо да му внуша, че всичко е простено. Разтревоженият му поглед бе така сърцераздирателен, че със сигурност усетих как снощи съвестта на Сет е страдала много повече от моето его.

— Чудесна идея — изстреля Уорън. — Защо всички да не отидем да обядваме? С Джорджина можем да говорим по-късно.

— Аз не мога да дойда.

Напомних му колко сме зле с персонала и как от мен се очаква да запълвам дупките. Уорън се намръщи:

— Защо не сме наели някого?

— Работя по въпроса.