Тъгата на сукубата

Въздъхнах, поуспокоена от деловитостта му. Нямаше флирт, нито явни хитрувалия. Просто честна, приятелска услужливост. Етажерката ми щеше да бъде сглобена и после той щеше да си тръгне.

Отворихме огромния кашон, извадихме рафтовете и другите елементи, както и разнообразни болтове и гайки. Упътването беше почти без думи и съдържаше основно схеми, указващи как трябва да се сглобят частите. След няколко минути разглеждане решихме, че трябва да започнем с голямата задна плоскост и я сложихме легнала на пода, като поставихме отгоре рафтовете и страничните дъски. След като всичко бе правилно подредено, Роман взе няколко гайки, проучвайки къде трябва да закрепи с тях различните елементи. Той ги огледа внимателно, погледна към кашона, а после — обратно към дъските:

— Странно.

— Какво има?

Ами мисля… че при повечето подобни неща обикновено има дупки в дървото, а комплектът включва малки инструменти за завинтване.

Наведох се над дъските. Нямаше дупки.

— Ще се наложи да ги направим сами.

Той кимна:

— Имам отвертка… някъде. Но мисля, че няма да е достатъчно. Имаме нужда от бормашина.

Изпитах благоговение пред техническата му компетентност.

— Със сигурност нямам.

Хукнахме към един от магазините на голяма верига и успяхме да влезем десет минути преди да затворят. Забързан продавач ни показа секцията за бормашини и се затича обратно, извиквайки ни през рамо, че нямаме много време. Бяхме заобиколени от електрически инструменти и аз погледнах Роман, за да ме ориентира.

— Нямам никаква представа — призна накрая той.

— Мислех, че си блестящ майстор.

— Да… добре… — Сега изглеждаше доста глуповато, което беше ново за него. — Малко преувеличих.

— Малко излъга?

— Не, само преувеличих малко.

— То е едно и също.

— Не е.

Изоставих семантиката.

— Тогава защо не си призна?

Той разкаяно поклати глава:

— Отчасти защото исках да те видя отново. Що се отнася до останалото… не знам. С една дума, ти каза, че трябва да направиш нещо трудно. Исках да ти помогна.

— Да не съм девица в беда? — подразних го аз.

Той сериозно ме изгледа:

— Едва ли. Но искам да те опозная по-добре и държа да знаеш, че имам предвид нещо много повече от това просто да те вкарам в леглото.

— И ако сега ти предложа секс тук, на пътеката, ще ми откажеш? — изрекох хапливата забележка, преди да успея да се спра. Беше защитен механизъм, шега, която да скрие колко бях объркана от искреното му обяснение. Повечето мъже просто искаха да ме вкарат в леглото и аз съвсем не бях сигурна какво да правя с някого, който ме иска.

Моята голяма уста успя да разсее тъжния момент. Роман пак стана самоуверен и чаровен и почти съжалих за промяната, която предизвиках, като се чудех какво ще последва.

— Да, ще се наложи да ти откажа. Имаме само шест минути. Ще ни изритат, преди да сме свършили. — И той насочи вниманието си към бормашините.

— Що се отнася до така наречените ми майсторски умения — добави, — аз се уча забележително бързо, така че наистина не преувеличих много. Ще се справя, преди да е настъпил краят на вечерта.

Не се оказа вярно.

След като грабнахме първата попаднала пред погледа ни бормашина, се прибрахме вкъщи, и Роман се зае да подреди частите на етажерката. Той намести един от рафтовете до задната дъска, прецени мястото, нагласи винта и започна да навива. Бормашината се изметна и винта пропусна рафта.

— По дяволите! — изруга той.

Приближих се и извиках, виждайки винта да стърчи от гърба на етажерката ми. Извадихме го и тъпо се втренчихме в издайническата дупка, която остана.

— Може би книгите ще я закрият — предположих.

Устата му се изви в горчива гримаса и той реши да направи нов опит. Този път винтът улучи задната плоскост, но под ъгъл. Извади го отново и на третия път най-после успя. За жалост със следващия винт процесът продължи. Гледах как се появява дупка след дупка и накрая помолих да ми даде да опитам. Той махна пораженски с ръка и ми връчи бормашината. Наместих един винт, наведох се и го навих перфектно още при първия си опит.

— Исусе — каза той, — аз съм напълно безполезен. Аз съм девицата в беда.

— Не, ти донесе зърнената закуска.

Свърших със закрепването на рафтовете. Дойде редът на страничните дъски. На задната дъска имаше малки бледи маркировки, за да се улесни подравняването. Оказа се невъзможно и скоро разбрах защо. Въпреки перфектното ми пробиване всички рафтове бяха закрепени накриво, някои прекалено наляво или надясно, поради което страничните дъски не можеха да се подравнят с ръбовете на задната. Роман се облегна на кушетката ми и закри очите си с ръка:

— Господи!

Захрупах шепа „Лъки Чармс“ и отбелязах:

— Е, нека я подравним толкова, колкото може.

— Това нещо никога няма да може да издържи книги.

— Напротив, ще направим каквото можем.

Опитахме с първата странична дъска и макар че отне време и изглеждаше ужасно, стана достатъчно здраво. Продължихме със следващата.

— В крайна сметка трябва да призная, че не съм добър майстор — отбеляза той. — Но на теб изглежда ти се удава. Момиче, което го бива за всичко.