Тъгата на сукубата

— Днес аз трябва да затворя книжарницата — напомни ми той. — Кое място избягваш?

— „Кристъл Старц“, дома на чудати вещици.

— Нямаш толкова пари, за да ми платиш да отида там.

— На мен ще можеш — отбеляза Тами, — но и моята смяна продължава до затварянето. Ако това ще те успокои, тя не е там през цялото време.

— Да — услужливо добави Дъг, — никой управител не е винаги на разположение. Навярно има персонал, който я замества.

— Освен ако персоналът не им достига — промърморих. Каква ирония.

Излязох от книжарницата, качих се в колата и се отправих към „Кристъл Старц“. Докато карах, разсъждавах за двете късчета информация, които ми бяха попаднали днес.

Първото се отнасяше за нефилимите. В превода на крал Джеймс потомците на ангелите бяха споменати, като дори се отбелязваше, че не са като нормалните хора, но аз никога не бях обмисляла възможностите, свързани с децата полуангели. Бележката в превода, който намерих у Тери и Андрея, разкриваше съвсем малко като информация за тези създания, но това бе достатъчно да отприщи мислите в главата ми. Кой, разсъждавах аз, би могъл да се справи както с ангели, така и с демони, освен нещо като полубог?

Разбира се, откритието за нефилимите бе дошло като заключение от стиха за падналите ангели, който Ерик ми бе посочил. Можеше да съм попаднала в задънена улица, а виновникът всъщност да е някой обикновен безсмъртен; някой неуравновесен, който избива членове и на едната, и на другата страна. В крайна сметка, все още не бях изключила Картър от кръга на заподозрените, нито бях открила защо убиецът би свършил докрай работата си с Дуейн и Лусинда, но би оставил Хю жив.

Другото ми късче информация днес — новата бележка разкриваше съвсем малко, което вече да не зная. Просто я бях намерила прекалено късно, за да бъде използвана предварително. А ако ме преследваше някой воайор, тогава също не бих могла да направя нищо.

И така, стигнах до очевидния въпрос, защо този човек ме преследваше. Явно бе, че само аз се радвах на толкова внимание — само аз получавах бележки. И отново — дразнещата истина, че всеки, с когото се спречквах, после ставаше жертва…

Почти бях стигнала „Кристъл Старц“ и отбих колата в една пуста уличка. Това, което Тами и Дъг не знаеха, беше, че съм намерила решение как да се изправя срещу Хелена. Свалих роклята си и ризата на Сет, за да не бъдат абсорбирани, и се преобразих с лика на висока и грациозна тайландка в ленена рокля. Понякога използвах това тяло, за да ловувам.

Когато влязох, в книжарницата в стил Ню Ейдж беше тихо, имаше само двама посетители. Видях същото младо момче да работи на касата и не беше за вярване — нямаше и помен от Хелена. Дори и преобразена, аз все пак нямах желание да налетя на тази смахната жена.

Усмихвайки се на младия мъж зад щанда, се приближих и попитах къде мога да намеря книгата. Хилейки се като идиот — все пак имах страхотно тяло — той ме заведе до една от секциите на неразгадаемата им система за каталогизиране и веднага откри книгата. Както бе казала Тами, на склад имаше три копия.

Върнахме се на касата, за да платя, и аз въздъхнах с облекчение, като мислех, че ще се измъкна необезпокоявана. Нямах този късмет. Задната врата, която водеше към конферентната зала, се отвори и Хелена, пременена в свободна розово пурпурна роба и накичена с обичайните за нея гердани, се измъкна оттам, сякаш бе призована с магия. Проклятие. Изглежда, тази жена наистина имаше шесто чувство.

— Добре ли вървят нещата, Роджър? — попита тя служителя с дрезгавия си глас.

— Да, да — кимна той, явно поласкан, че го бе нарекла по име.

Тя се обърна към мен с една от усмивките си на примадона:

— Здравейте, скъпа. Как сте тази вечер?

Припомняйки си, че в този образ не бях имала пререкания с нея, аз пресилено се усмихнах и учтиво отговорих:

— Благодаря, добре.

— Ясно ми е, че е така — важно каза тя, докато подавах парите на момчето, — защото усещам прекрасни неща във вашата аура.

Широко отворих очи в израз, който се надявах да мине за благоговение на профан.

— Наистина ли?

Тя кимна, изпитала удоволствие, че е оценена от публиката.

— Много ярка. Много силна. Много цветове. В книжарницата имаме хубави неща за вас.

Това послание беше пълната противоположност на онова, отправено към мен в „Емералд Сити“. Като видя книгата ми — дебела, пълна с изследвания и така различна от повечето боклуци, които продаваха, тя остро ме изгледа.

— Изненадана съм. Очаквах да прочетете нещо как да развиете още повече дарбите си. Да разгърнете пълния си потенциал. Има няколко заглавия, които мога да препоръчам, ако ви интересува.

Тази жена никога ли не преставаше да досажда с препоръките си?

— О, бих искала — отстъпих, — но нося пари само за тази книга — и показах торбичката, която носех в ръката си.

— Разбирам — каза тя, — нека все пак да ви ги покажа. Така ще знаете за какво да дойдете следващия път.

Раздвоена, започнах да разсъждавам кое би ми причинило повече неудобства — да се съглася с нея, или да започна нова вражда, вече в това тяло.

— Добре, с удоволствие.