Тъгата на сукубата

Разказах събитията от вечерта възможно най-подробно, като започнах със стъпките и завърших с Картър. Когато приключих, Хю седна на един фотьойл срещу мен и се замисли.

— Паузи?

— Какво?

— Начинът, по който е станало… ударили са те, пауза. Друг удар, пак пауза. После пак. Нали?

— Е, и какво? Не знам, побоите не протичат ли така? Удар, отдръпване, подготовка за следващия? Освен това говорим за паузи горе-долу от секунда. Нямаш време дори да си поемеш дъх.

— При мен не беше така. Също бях пребит. Беше яростна атака. Постоянен порой от удари. Неразбираеми и невъзможни. Определено нещо свръхестествено.

— Е, точно това беше — отговорих аз. — Повярвай ми, не бях в състояние да се боря срещу него. Не беше нападение от някой смъртен, ако това се опитваш да кажеш.

Хю само вдигна рамене. Настана тишина и аз косо погледнах импа, колкото ми позволяваше отслабеното ми зрение.

— Споглеждат се многозначително, нали?

— Кои?

— Джером и Картър. Усещам го.

Обърнах се към Картър, внезапно разтревожена дали вечерното ми пазаруване не е било напразно.

— Предполагам, че не си спасил и пазарската ми торба?

Ангелът отиде до кухненския плот, донесе я и ми я подхвърли. Рефлексите ми още не функционираха добре — изпуснах торбата и тя се озова на пода. Книгата се плъзна навън. След секунда Джером я сграбчи и прочете заглавието.

— Проклет да съм, Джорджи. Заради това ли беше навън и се промъкваше из тъмните ъгли? Заради това ли едва не те убиха? Казах ти да зарежеш преследването на ловеца на вампири…

— О, хайде! — извика Коди, скачайки в моя защита. — Вече никой не вярва в него. Знаем, че е дело на ангел.

— Ангел?! — В думите на демона долових силно веселие и дори подигравка.

— Този, който ми причини това, не е бил смъртен — горещо се съгласих аз. — Нито пък на Хю. Нито на Лусинда. Нито на Дуейн. Бил е нефилим.

— Нефи… какво? — смаян попита Хю.

— Да не е герой от „Улица Сезам“? — за първи път се обади Питър.

За момент Джером мълчаливо ме изгледа и накрая попита:

— Кой ти каза за това? — Без да дочака отговора ми, той се обърна към ангела: — Знаеш, че не трябва…

— Не бях аз — кротко отвърна Картър. — Предполагам, че го е разбрала сама. Нямаш достатъчно вяра в собствените си хора.

— Открих го самостоятелно, макар и с чужда помощ.

Накратко обясних навързаните улики и как една водеше до друга, от Ерик — до „Кристъл Старц“.

— Проклятие! — промърмори Джером, след като чу сладкодумната ми реч. — Проклета Нанси Дрю14!

— Добре — каза Питър, — неоспорими доказателства или не, ти все още не си ни казала какво е нефилопус.

— Нефилим — поправих го и колебливо погледнах Джером. — Може ли?

— Молиш ме за позволение? Колко необичайно.

Приех това за съгласие и несигурно започнах:

— Нефилимите са потомци на ангели и хора, както в онзи пасаж от „Битие“, където ангелите извършват грехопадение, вземайки си за съпруги жени с човешки произход. Нефилимите са резултатът. Те имат някои способности… Не зная какви са всички… сила и власт, като старогръцките герои…

— Или като голяма напаст — горчиво добави Джером, — не забравяй това.

— Как така? — попита Хю.

Продължих, тъй като Джером не го направи.

— Добре… Прочетох, че създавали вражди сред хората и убивали.

— Да, но този не преследва хора — изтъкна Питър.

Картър вдигна рамене:

— Непредвидими са. Не се съобразяват с ничии правила и честно казано, не сме наясно какви са намеренията им. Сигурно е, че има някаква игра, като се имат предвид нападенията върху случайни безсмъртни и бележката, изпратена на Джорджина.

— Две бележки — поправих го аз. Получила съм друга точно преди Лусинда да умре, но цяла нощ бях със Сет и до следващия ден не я бях прочела.

Хю и вампирите се обърнаха и втренчено ме загледаха.

— Била си цяла нощ със Сет? — учудено попита Коди.

— Кой беше пък този? — попита Хю.

— Писателят — осведоми го Питър.

Импът ме погледна с подновен интерес:

— И какво прави „цяла нощ“?

— Може ли да не обсъждаме точно сега любовния живот на Джорджина, колкото и да е пикантен? — хвърли ми дяволит поглед Джером. — Освен, разбира се, ако този Сет не е някой със силен морал и принципи, чиято жизнена енергия планираш скоро да откраднеш в полза на великата кауза на злото и нейните цели.

— Прав си за първото, но не и за второто.

— Проклятие. Имам нужда от питие.

— Обслужи се.

Джером отиде до шкафчето ми със спиртни напитки и прерови съдържанието му.

— Е, как можем да усетим този нефилим? — попита Коди, връщайки ни отново на темата.

Несигурно погледнах Картър и Джером. Не знаех нищо за техническите подробности.

— Не можете — бодро съобщи ангелът.

— Тогава значи могат да прикриват присъствието си. Също като висшите безсмъртни.

Той отново кимна към мен.

— Взели са най-лошите черти и на двамата си родители. Достатъчно мощ и псевдо ангелски способности, съчетани с бунтарство, любов към материалното и невъзможност да контролират импулсите си.

— Колко мощ? — поисках да узная. — Те са наполовина хора, нали? Половината от мощта?