Тъгата на сукубата

Сияеща, Хелена ме разведе из книжарницата, бях новата жертва на тиранията й. Както обеща, разгледахме книгите за развиване на силните страни на аурата, няколко книги за енергийното насочване на кристалите и дори една книга как визуализацията би могла да помогне за онова, което най-много желаем. Последната беше толкова ужасна, че ми се прииска да разбия с нея главата си, за да се свърши с мъките ми.

— Не подценявайте силата на визуализацията — прошепна Хелена. — Можете да контролирате съдбата си, да имате свой собствен житейски път, правила, опора. Усещам у вас огромен потенциал, но следването на тези принципи може да ви помогне да го отключите, да имате всичко, което искате, за един щастлив и пълноценен живот: кариера, дом, съпруг, деца.

Внезапно се видях с племенницата на Сет, сгушена в скута ми, и бързо се извърнах от Хелена. Сукубите не раждат деца. С книга или без, мен не ме очакваше такова бъдеще.

— Трябва да тръгвам. Благодаря ви за помощта.

— Разбира се — с фалшива сдържаност отвърна тя и ми връчи направен за целта списък със заглавия и цени до тях. — Позволете да ви дам няколко брошури за предстоящите ни програми и събития.

Нямаше край. Най-после тя ме освободи, но не и преди да бъда натоварена с листовки, които изхвърлих в контейнера за боклук на паркинга. Боже, мразех тази жена! Предполагам, че като фамилиарничеща мошеничка Хелена бе за предпочитане пред беснеещата побъркана Хелена в „Емералд Сити“, но посещението наистина бе тежко. Поне се сдобих с книгата, което в този случай бе най-важното. На път за вкъщи и вече в нормалния си образ, спрях край един от любимите си китайски ресторанти. Взех книгата на Харингтън и докато си хапвах „Пиле по императорски“, се зачетох в пасажа за нефилимите.

Нефилимите се споменават за първи път в Битие, гл. 6, стих 4, където ги наричат ту „исполини ту, паднали ангели“. Независимо от превода на думата, в този пасаж е изяснен техният произход — те са полубожествените потомци на ангели и човешки жени. В Битие 6:4 за тях се говори като за „силни“ и „славни“. В останалата част от Библията почти не се говори за нефилимите като чеда на бащи ангели, но в някои от книгите — Числа, Второзаконие и Книга на Иисус Навин, често срещаме „исполини“ и „мъже с голям ръст“. Някои твърдят, че „безграничното разпространение на порока“, довело до потопа от глава 6 на Битие, всъщност е резултат от развращаващото влияние на нефилимите върху човечеството. Други апокрифни четива като Книга на Енох дават допълнителни подробности за падналите ангели и техните семейства, описвайки как развратните ангели учели съпругите си на магии и заклинания, а техните потомци скитали подивели по земята, като колели и предизвиквали кавги между хората. Макар че били надарени с големи способности, като тези на гръцките герои, нефилимите били прокълнати от Бога, пренебрегнати от родителите си и обречени да се скитат по земята до края на дните си, без да намерят покой, докато накрая не били избити за благото на човечеството.

Вдигнах поглед, останала без дъх. Никога не бях чувала подобно нещо. Имах право, като казвах на Ерик, че вярващите бяха най-неподходящите, които можем да питаме. Отдавна трябваше да съм чула нещо за това тук. Потомци на ангели. Бяха ли истински нефилимите? Все още ли бяха сред нас? Или просто бях попаднала в задънена улица, следвайки погрешна следа, когато всъщност би трябвало да огранича търсенето сред безсмъртните от моя калибър, или тези над мен, като Картър? В крайна сметка, нефилимите бяха полухора, не можеше да са чак толкова силни.