Титан

Измина доста време след тази първа среща, преди Каупъруд да бъде отново няколко дни с Беренис в планините Поконоу, където беше вилата на мисис Картър. Тя бе в идилично кътче в полите на планината на около три мили от Страудсбърг, сред красиви хълмове, които, както обичаше да обяснява мисис Картър, отдалеч от удобната тераса приличаха на слонове или на керван камили. Билата на хълмовете, някои от които бяха високи към петстотин метра, се издигаха величествени и потънали в зеленина. Долу лъкатушеше коларският прашен път, който се спускаше към Страудсбърг и се виждаше от повече от километър. Със спестяванията си от Луисвил мисис Картър държеше през летните месеци, които прекарваше тук, градинар и той отглеждаше какви ли не цветя на полегатата морава отпред. Имаше и елегантна двуколка с красив кон и сбруя, а Ролф и Беренис притежаваха последната новост на деня — велосипеди с малки колела, току-що заместили велосипедите с високи гуми. Беренис имаше и етажерка с ноти с класическа музика и песни, пиано, полица с нейните любими книги, бои и четки, различни спортни принадлежности и няколко гръцки туники за танци, ушити по нейни модели, а също така сандали и ленти за коса. Тя беше суетно, мечтателно и страстно създание, бленуващо за близки и далечни победи в светското общество и понякога отдаващо се на вече достъпните й светски развлечения. Мъчно можеше да се намери по-пресметливо и по-своенравно момиче от Беренис Флеминг. С вроденото си чувство за духовно приспособяване тя бе разбрала ясно, че е необходимо да подбира връзките си в обществото и да прикрива истинските си подбуди и чувства, и въпреки всичко не беше бездушна снобка. Имаше неща в живота й и в живота на майка й, които я безпокояха — кавгите в детството, от седмата до единадесетата й година, между майка й и мистър Картър, втория й баща, неговото пиянство, от което понякога той изпадаше в изстъпления, местенето от едно на друго място — какви ли не мрачни и тягостни случки. Беше чувствително дете. Някои неща бяха оставили дълбоки следи в съзнанието й — веднъж например бе видяла как вторият й баща ритна в присъствието на гувернантката една маса, как сграбчи с дяволска сръчност падащата лампа и я запокити през прозореца. При едно от тези избухвания той бе блъснал на земята и нея и при уплашените викове на хората наоколо бе изкрещял: „Да падне! Нищо няма да му стане на този малък дявол, ако си счупи някой и друг кокал.“ Това бе най-яркият спомен от втория й баща, който донякъде смекчаваше мнението за майка й и я караше, когато й се искаше да е по-критична, да проявява съчувствие към нея. За собствения си баща знаеше само, че се е раззел с майка й, но защо — нямаше представа. Много неща у майка й й харесваха, но тя всъщност не я обичаше — мисис Картър се държеше ту твърде разюздано, ту доста студено. Животът във вилата в Поконоу, която мисис Картър беше нарекла „Горският кът“, протичаше по свой си начин. Мисис Картър живееше с децата си тук само от юни до октомври, после се прибираше в Луисвил, а Ролф и Беренис се връщаха в своите училища. Ролф беше весел и възпитан младеж, с добро държание, сърдечен и внимателен, но не блестеше с особен ум. Когато го видя за пръв път, Каупъруд отсъди, че в обикновени условия от него може да излезе добър и изпълнителен банков чиновник. Докато Беренис, детето на първия съпруг, беше същество с причудлив ум и непостоянен нрав. След първата си среща с нея в приемната на пансиона на сестри Брустър Каупъруд усети дълбоко силата на този още неоформил се характер. Сега познаваше толкова добре различните жени, че една изключителна жена, също като породистият кон, привличащ вниманието на специалиста, се врязваше необикновено живо в съзнанието му. Подобно на амбициозния ездач, решил, че е открил в конюшнята състезателния кон, който притежава всички качества да победи в Дерби, Каупъруд откри в тихата приемна на пансиона на Брустър Беренис Флеминг, бъдещата звезда на нюпортските летни увеселения и лондонските салони. Защо? Тя притежаваше хубост, грация, аристократизъм, бе с добро потекло и затова го привличаше силно, както никоя друга жена дотогава.

Сега той видя отново Беренис на моравата на „Горският кът“. Тя беше казала на градинаря да забие в земята висок кол със завързана за него топка за тенис и те двамата с Ролф изтраеха на тедърбол. Каупъруд беше изпратил на мисис Картър телеграма и тя го посрещна на гарата в Поконоу, след което го закара бързо с двуколката във вилата. Зелените хълмове, лъкатушният жълт път и сребристосивата вила с кафяв покрив в далечината му харесваха. Беше три часът следобед и клонящото към залез слънце заливаше всичко с ослепителната си светлина.

— Ето ги — каза весело, с усмивка мисис Картър, когато наближиха и двуколката се показа от малката падина недалеч от вилата. Беренис отскочи встрани и удари завързаната топка с ракетата. — Захласнали са се както винаги в играта. Ужасни палавници!