Титан

Враждебното отношение на банките, принудило в началото Каупъруд да замине за Кентъки и за други щати, достигна връхната си точка, когато той се опита да. си осигури средства за построяването на надземните трамвайни линии. Удари часът да бъде въведена тази нова удобна форма на транспорт. Обществото я искаше. Каупъруд видя, че започна строежът на надземна трамвайна линия в Южната страна на града и на друга — в Западната страна, която, както знаеше, се изграждаше главно за да бъде популяризирана идеята и той да бъде затруднен в борбата си срещу една обща концесия. Разбираше добре, че ако той не реши да построи тези линии, ще го направят други. Пък и електричеството най-сетне се бе превърнало в предпочитана сила и всичките му линии в най-скоро време трябваше да бъдат преустроени, освен това щеше да му струва хиляди и хиляди долари, за да устои на политическия натиск. Като похлупак сега трябваше да се впусне в тази нова сфера и да получи концесии с най-грубо и лукаво политическо подкупничество. Най-сериозна беше не политическата, а по-скоро финансовата страна на въпроса. Надземните линии в Чикаго бяха доста рисковано начинание, тъй като обширни райони в града бяха слабо населени. Дори само желязото, концесиите, подвижният състав и електростанциите струваха луди пари. Каупъруд обикновено избягваше да влага личните си капитали там, където можеше да използва акционери, на които да продава акции, като си запазва управлението и контрола, но сега се чудеше откъде да осигури милионния кредит за стомана и машини, за заплатите на инженерите и работниците, и то преди да е получил и долар от трамвайните билети. Тъй като наближаваше Световното изложение, линията в Южната страна, концесията за която, за да има мир и сговор, той накрая отстъпи, носеше добри доходи. Въпреки всичко тя не възвръщаше капиталовложенията така, както линиите в Ню Йорк. Новите трамвайни линии, които подготвяше Каупъруд, щяха да пресичат дори по-ненаселени райони на града и по всяка вероятност щяха да са още по-нерентабилни. Трябваше да си осигури пари — някъде около дванадесет-петнадесет милиона долара, — и то за акции и облигации на една корпорация, която съществуваше само на книга и която едва ли щеше да носи дивиденти още години наред. Адисън установи, че Чикагското кредитно дружество е отпуснало вече много заеми, и посети няколко малки, но процъфтяващи местни банки, за да ги убеди да вземат от новите акции. Остана учуден и оскърбен, когато всички единодушно му отказаха.

— Ще ти обясня как стоят нещата, Джуда — сподели много тайнствено с него един от банковите директори. — Тимъти Арнийл е внесъл тук попе триста хиляди долара, за които му плащаме едва три процента лихва. Условието е, че може да ги изтегли, когато поиска. Пък и опрем ли до бързи сделки, нашият главен поддръжник е банката „Лейк нешънъл“, а Арнийл има капитали и в нея. От някои приятели научих, че той не е в добри отношения с Каупъруд, и пие не можем да си позволим да го оскърбяваме. Дори да исках, пак не бих могъл да ти помогна, поне засега.

— Я остави тази работа, Симънс — отвърна Адисън, — тези приятелчета заради бълхата изгарят юргана. Нашите акции и облигации са чудесни капиталовложения и ти го знаеш най-добре. Шумът и врявата, която вестниците вдигат против Каупъруд, са празни приказки. Той е напълно платежоспособен. Чикаго расте. Неговите трамвайни линии от година на година стават все по-доходоносни.

— Зная — отвърна Симънс. — Но какво ще кажеш за всички тези приказки за конкуренцията между надземните трамвайни линии? И ако той се включи сега в тези сделки, дали това няма да му навреди?

— Доколкото познавам Каупъруд — отвърна просто Адисън, — няма да има никаква конкуренция за надземните трамвайни линии. Вярно, конкурентите му принудиха градския съвет да им даде концесия за една линия в Южната страна, но тя е извън района на Каупъруд, а втората, на Чикагската градска компания, не струва и пукнат грош. Ще минат години, докато тя започне да носи и долар печалба, а когато му дойде времето, Каупъруд, стига само да пожелае, сигурно ще сложи ръка и върху нея. След две години ще има нови избори и тогава градската управа може да е по-сговорчива. Ето че не успяха да му навредят чрез съвета колкото им се искаше.

— Така е, но Каупъруд изгуби изборите.

— Е, да, но това съвсем не означава, че ще губи всички избори.

— И все пак, доколкото разбирам — отвърна много тайнствено Симънс, — те са се обединили, за да го изхвърлят оттук. Шрайхарт, Хайд, Мерил, Арнийл — това са тук първенците. Подочух — Ханд казал, че ще поднови концесиите на Каупъруд само при условия, които ще направят трамвайните му линии недоходоносни. Ако е истина, тези дни Каупъруд ще претърпи страхотен фалит. — Мистър Симънс си придаде много важен и сериозен вид.

— Не вярвай на такива приказки — отвърна с презрение Адисън. — Ханд, нито пък Шрайхарт или Арнийл са Чикаго. Каупъруд е умен човек. Няма да се остави толкова лесно да му подлеят вода. Знаеш ли коя е истинската причина за цялата тази бъркотия?

— Да, чух — отговори Симънс.