Титан

Точно в този напрегнат момент сякаш се намеси самата съдба и се появиха планетата Марс и университетът. След като години наред университетът бе най-обикновен долнопробен баптистки колеж, един мултимилионер от „Стандард ойл“ най-неочаквано си развърза кесията и благодарение на него той се разрасна в голям университетски център, който започна да привлича погледите на учените от цял свят. Сега университетът бе една от забележителностите на града. В него постоянно се влагаха милиони долари, почти всеки месец се строяха нови красиви сгради. За ректор беше поканен един блестящ и енергичен учен от източните щати. И въпреки всичко не достигаха още много неща — общежития, различни лаборатории, голяма библиотека и накрая, но не на последно място — огромен, изключително чувствителен телескоп, с който да бъде обследвано небето и който да изтръгва от него тапии, смятани дотогава за недостъпни и за очите, и за разума.

Каупъруд винаги беше проявявал интерес към небето и към количествените математически и физически ме юди за потното изследвано. Така се случи, че точно по това време планетата на войната, зловеща и кървавочервена, се виждаше на западния небосклон и хората, които толкова си падаха по необичайното, бяха поразени до дън душа от приказките и предположенията за прословутите канали по светилото. Самата мисъл за телескоп, който да е много по-голям от всички дотогавашни и който да хвърли допълнителна светлина върху тази неразрешима загадка, вълнуваше не само жителите на Чикаго, но и цял свят. Веднъж късно следобед Каупъруд се загледа към обширните поля пред новата му електростанция на Уест Медисън стрийт и видя увисналата ниско над хоризонта планета, блеснала върху сребристия фон на вечерното небе с топла искряща оранжева светлина. Той започна да я наблюдава. Дали е вярно, че е прорязана от канали и населена от хора? Животът наистина е нещо странно.

Наскоро след това Алекзандър Рамбо му се обади по телефона и подхвърли шеговито:

— Слушай, Каупъруд, току-що ти скроих един мръсен номер. Преди малко тук беше доктор Хупър от университета, помоли ме да съм сред десетимата, шито да покрият разходите за обектив за телескопа, смята, че бил крайно необходим за неговото университетче. Казах му, че сигурно и ти ще проявиш интерес. Намислил е да намери някой, който да му даде четиридесет хиляди долара, или осемдесет души, всеки от които да отпусне по четири-пет хиляди долара. Сетих се за теб, понеже съм те чувал да говориш за астрономия.

— Прати го — отвърна Каупъруд, който не искаше да изостава от другите по щедрост, особено когато това щеше да бъде оценено във влиятелните кръгове.

Не след дълго се появи и самият ректор — нисък, закръглен, червендалест мъж, чиито кръгли, подвижни и проницателни очи гледаха зад ясните дебели стъкла в златни рамки. Доктор Хупър излъчваше жизнерадост и увереност, личеше, че е запален и възторжен. Двамата мъже се вгледаха един в друг — първият с обичайния си скептицизъм, за когото дори университетите са безполезни в този безкрайно променлив свят, вторият — с онази вяра в тържеството на истината, която кара дори такива всесилни личности като финансовите магнати да служат на една велика цел.

— Няма да ви отнема много време, мистър Каупъруд — започна доктор Хупър. — Сега нашата дейност в областта на астрономията е възпрепятствувана от едно просто обстоятелство — не притежаваме обектив, телескоп, който да заслужава името си. Иска ми се нашият университет да се заеме с изследвания и те да са на съответната висота. Мен ако питате, ако изобщо правим нещо, трябва да го правим най-добре от всички. Не сте ли съгласен с мен? — Доктор Хупър се усмихна и разкри равните си, блестящо бели зъби.

И Каупъруд се усмихна вежливо.

— А обективът, който струва четиридесет хиляди долара, наистина ли е най-добрият от всички, съществуващи сега? — поинтересува се той.

— Да, стига да бъде изработен от братя Апълман от Дорчъстър — отвърна ректорът. — Цялата работа се състои в следното, мистър Каупъруд. Тези хора са специалисти в изработването на обективи. За голям обектив е най-важно да се намери подходящ кристал. Както вероятно ви е известно, големите и чисти кристали не се срещат толкова често. Наскоро е бил намерен подобен кристал и той сега е притежание на мистър Апълман. За изглаждането и полирането му са необходими четири-пет години. Може би знаете, полирането се извършва главно на ръка — с палец и показалец. Изискват се време, знания и опит. За съжаление това в днешно време не е никак евтино. Във всеки случай, струва ми се, работата си заслужава възнаграждението, а четиридесет хиляди не са кой знае колко. — Той махна с бялата си пълна и мека ръка. — Ще бъде голяма чест за университета да притежава най-големия, най-надежден и съвършен обектив в света. И доколкото разбирам, хората, които ще ни помогнат да се сдобием с него, ще си извоюват голяма почит.