Титан

В резултат на тази среща само след няколко седмици настоятелството на университета прие предложението на Каупъруд и с негово съгласие то бе публикувано. Покрай вече описаните непредвидени обстоятелства тази новина направи сензация. И в други части на света бяха изработени и се използваха гигантски рефлектори и рефрактори, но нито един от тях не беше толкова голям и хубав. Дарението беше достатъчно, та Каупъруд да се прослави като благодетел на обществото и покровител на науката. Не само в Чикаго, но и в Лондон, Париж, Ню Йорк и всички големи столици — средища на интелектуалци и учени, внушителното дарение на този, изглежда, баснословно богат американец се превърна в предмет на оживени разисквания. Наред с другите банкерите също го забелязаха и когато по късно пратениците на Каупъруд се явиха при тях за пари, с които да гарантират акциите за надземните линии, и им заявиха, че съвсем наскоро Каупъруд ще получи концесии за тях за петдесет години, те любезно приеха предложението. Човек, конто можеше ла подари триста хиляди долара за телескоп в момент на най-големи затруднения, сигурно бе в доста добро финансово положение. Явно притежаваше огромен резервен капитал. След известна подготовка, през която Каупъруд посети набързо Треднидъл стрийт в Лондон и Уолстрийт в Ню Йорк, той постигна съгласие с една англо-американска банка и тя взе повечето акции на проектираната надземна трамвайна линия, за да ги продава в Европа и в други места на света, а Каупъруд получи достатъчно средства, за да започне работа. Всички акции за неговите надземни трамвайни линии моментално се покачиха с няколко пункта, а на онези, които искаха да провалят Каупъруд, не им остана нищо друго освен да скърцат със зъби от злоба. Дори „Хекелхаймър и Ко“ проявиха интерес.

Ансън Мерил, който само преди няколко седмици беше предоставил голям парцел за университетски стадион, направи кисела физиономия, когато узна, че славата му внезапно е била засенчена. Хосмър Ханд, подарил химическа лаборатория, и Шрайхарт, отпуснал средства за общежитие, си мислеха потиснати как едно много по-скромно от техните дарение е успяло да вдигне такъв шум само защото заложената в него идея е оригинална. Това бе просто още едно доказателство за нечувания късмет на този човек, за неговата щастлива звезда, която осуетяваше плановете на враговете му.

Глава XLIV КОНЦЕСИЯТА

Каупъруд си осигури доста блестящо парите за строежа на надземните трамвайни линии, но сега пред него стоеше не по-лесната задача да получи концесиите. Наред с другото трябваше да бъде обуздан Чафи Тейър Слъс, конто не знаеше нищо за събраните против него улики и започна да сипе огън и жупел веднага щом из политическите кръгове се зашушука, че ще бъде одобрена нова концесия и че от нея ще се възползва Каупъруд.

— Не го допускайте, мистър Слъс — отбеляза мистър Ханд, който любезно, ала твърдо покани своето протеже — кмета, на обяд, за да поговорят по делови въпроси. — Не го допускайте, направете всичко възможно това да не стане. — Като председател на градския съвет мистър Слъс притежаваше достатъчно власт, за да повлияе върху бюрократичната машина. — Вдигнете такъв шум, че те да не посмеят да го решат през вашата глава. От това зависи политическата ви кариера, пък и репутацията ви в Чикаго. Вестниците и влиятелните финансови и обществени кръгове ще ви подкрепят напълно. В противен случай ще ви обърнат гръб. Няма да се отървете лесно, ако изоставите своите покровители и ги предадете, дали сте клетва и сте спечелили изборите, за да правите някои услуги.

Мистър Ханд беше много гневен.

Мистър Слъс, безукорен в черния си костюм и бялата риза, бе повече от сигурен, че ще изпълни до най-малките подробности указанията на мистър Ханд. Той ще отхвърли този проект за концесия, няма да допусне съветът да го одобри.

— От мен няма да получат подкрепа — заяви категорично той. — Знам какво са намислили. А и на тях им е известно, че зная.

Той погледна мистър Ханд така, както един защитник на справедливостта обикновено гледа друг, и богатият гешефтар си тръгна, убеден, че юздите на властта се намират в сигурни ръце. Веднага след това мистър Слъс даде интервю, в което предупреди всички членове на градския съвет и всички съветници, че той като кмет никога няма да подпише проект като този.

Същата сутрин, когато се появи интервюто, в десет и половина, часа, в който мистър Слъс обикновено отиваше в кабинета си, личният му телефон иззвъня и един от помощниците му го попита дали ще говори с мистър Франк А. Каупъруд. Той вече предвкусваше лаврите на победителя, бе доволен от изложението си, появило се на първата страница на сутрешните вестници, и отвърна надменно, като преливаше от гражданска гордост.

— Да, свържете ме.

— Мистър Слъс — подхвана Каупъруд от другия край, — тук е Франк А. Каупъруд.

— Да. С какво мога да ви услужа, мистър Каупъруд?