Титан

— Видях в тазсутрешните вестници вашето изявление, че не желаете да имате нищо общо с проекта, предвиждащ да получа концесия за надземни трамвайни линии в Северната или Западната страна на града.

— Точно така — отговори надуто мистър Слъс. — Не желая.

— Не мислите ли, мистър Слъс, че е малко прибързано да отхвърляте нещо, което сега-засега е само слух? — Каупъруд се усмихваше мило на себе си и приличаше на котка, която си играе с нищо неподозираща мишка. — Много искам да обсъдя лично с вас този въпрос, преди да сте взели окончателно становище. Възможно е, след като ме изслушате, да не сте така категорично настроен против мен. От време на време съм ви изпращал някои от личните си приятели, но вие очевидно не сте си давали труда да ги приемате.

— Точно така — отвърна високомерно мистър Слъс, — но не бива да забравяте, че съм много зает, мистър Каупъруд, пък и не виждам как бих могъл да съм полезен за което и да е от вашите начинания. Цялата ваша дейност се направлява от схващания, чужди на моя морал и характер. Аз имам други възгледи. Според мен ние нямаме никакви допирни точки, за какво да се срещаме? Всъщност не виждам как бих могъл да съм ви полезен.

— Един момент, ако обичате, мистър Слъс — каза все още много приветливо Каупъруд, като се опасяваше, че кметът ще му затвори, толкова надменно звучеше гласът му. — Може да има някои допирни точки, за които да не подозирате. Защо не дойдете на обед у дома или предпочитате да дойда аз? А не е ли по-добре да дойда във вашия кабинет, където да обсъдим въпроса. Уверен съм, че ще го сметнете за благоразумно, пък и за учтиво.

— Изключено е днес да обядвам с вас — отвърна Слъс, — нито пък да ви приема. Зает съм с безброй неща. Освен това трябва да ви кажа, че не мога да провеждам тайни разговори нито с вас, нито с вашите пратеници. Ако дойдете, ще трябва да разговаряме в присъствието и на други хора.

— Много добре, мистър Слъс — каза весело Каупъруд. — Няма да идвам в кабинета ви. Но ако не дойдете в кантората ми до пет часа следобед, утре по същото време ще ви бъде връчен иск за нарушаване на обещание, а писмата ви до мисис Брандън ще бъдат публикувани. Искам да ви напомня, че предстоят избори и че Чикаго ще предпочете за кмет само човек, който е морален и в личния, и в обществения си живот. Довиждане.

Мистър Каупъруд затвори с трясък телефона, а мистър Слъс застина на мястото си и пребледня. Мисис Брандън! Очарователната, милата, благоразумната мисис Брандън, която така долно го бе напуснала! Защо й е притрябвало да му връчва иск за нарушение на обещание и как така писмата му до нея са попаднали у Каупъруд? Боже господи, тези сълзливи писма! Ами жена му! Децата му! Църквата и приличният на кукумявка пастор! Чикаго! С неговите предразсъдъци, набожност и морализаторстване. При това мисис Брандън никога не му беше писала и най-обикновена бележка. Той дори не знаеше нищо за нея.

При мисълта за мисис Слъс, за нейните строги и студени сини очи мистър Слъс се изправи разсеяно и прекара ръка през косата си. Пристъпи към прозореца, щракна с пръсти и се загледа упорито в пода. Сети се за телефонния апарат точно пред кабинета и се запита дали красивата му млада секретарка презвитерианка го е подслушвала както винаги. Ох, колко тъжен, тъжен е светът! Ако приятелите му от Северната страна научеха някога за това — Ханд, вестниците, младият Макдоналд — дали щяха да го защитят? Не, нямаше. Щяха ли да го издигнат отново за кмет? Никога! Можеха ли хората да бъдат убедени да гласуват за него, след като всичките тези църкви клеймяха аморалността, лицемерието и двуличието? О, господи! О, господи! И най-лошото бе, че той беше толкова почитан и тачен. Този ужасен демон Каупъруд буквално връхлетя отгоре му точно когато той си мислеше, че е в безопасност. Дори не бе учтив с Каупъруд. Ами ако той реши да му отмъсти за тази неучтивост?