Титан

Мистър Слъс се върна при креслото си, но не беше в състояние да седне в него. Откачи връхната си дреха, закачи я отново, пак я свали от закачалката, каза по телефона, че няколко часа няма да приема никого, и излезе през втората врата. Закрета по Норт Кларк стрийт, вглеждаше се в оживеното улично движение, в мръсната река, по която пъплеха всевъзможни лодки и кораби, в небето, пушека и сивите сгради и се чудеше какво да прави. Животът понякога беше толкова суров, толкова жесток. Жена му, семейството му, политическата му кариера! Не можеше да подпише с чиста съвест никой проект в полза на мистър Каупъруд — това щеше да е неморално, безчестно, скандално за целия град. Мистър Каупъруд беше прословут с това, че погазва обществените интереси. В същото време мистър Слъс не можеше и да откаже, защото се беше появила мисис Брандън, очарователното и безскрупулно създание, маша в ръцете на Каупъруд. Да можеше да я срещне, да й се примоли, но къде ли беше тя? Не я беше виждал месеци наред. Дали да не отиде при Ханд и да му признае всичко? Но Ханд също беше суров, студен и добропорядъчен. О, господи! О, господи! Мистър Слъс се чудеше, мислеше, въздишаше, отново си блъскаше главата, но все без полза.

Тежко му на жалкия грешник, хванат в мрежите на моралния кодекс. Може би в друга страна, по друго време, в друга епоха едно подобно положение би могло да бъде разрешено по не толкова пагубен за мистър Слъс начин и не така благоприятно за човек като Каупъруд. Но както знаеше мистър Слъс, тук, в Съединените щати, в Чикаго всички сили на лицемерието бяха против него. Какво ще си помислят хората от Лейк Вю, какво ще си помисли неговият пастор, какво ще си кажат Ханд и всичките моралисти като него — да, ето какви бяха ужасните и неопровержими последици на неговото отклонение от нравствеността.

В четири часа, след като мистър Слъс се скита часове наред в снега и студа, без да престава да се ругае, че е глупак и негодник, а Каупъруд си седеше на писалището, подписваше книжа, гледаше пламтящия огън и се питаше дали кметът ще сметне за необходимо да се появи, вратата на кабинета му се отвори и една от спретнатите му стенографки влезе и съобщи, че е дошъл мистър Чафи Тейър Слъс. Кметът Слъс прекрачи прага тъжен, отпуснат, сломен и свит, съвсем различен от онзи човек, който само преди пет часа беше разговарял така надменно по телефона. Беше направо смазан от мрачното време, острия студ и безкрайните мисли върху явно неразрешимите обстоятелства. Беше малко блед и неспокоен. Душевната мъка ни действува потискащо, смразяващо и кметът Слъс сякаш се бе смалил и отслабнал. Каупъруд го беше виждал неведнъж по разни трибуни, но никога не бе разговарял с него. Когато смутеният кмет влезе, той стана и любезно му предложи стол.

— Седнете, мистър Слъс — покани го сърдечно. — Навън е много неприятно, нали? Предполагам, че идвате във връзка с въпроса, който обсъждахме тази сутрин?

Сърдечността на Каупъруд не беше съвсем престорена. Беше му присъщо — въпреки интригантството и лукавството му — да не тъпче поваления неприятел. В часа на победата той бе винаги любезен, ласкав, внимателен и изпълнен дори със съчувствие, такъв беше и този ден, и то най-чистосърдечно.

Кметът Слъс свали високата си островърха шапка и каза високомерно, както беше навикнал дори и в най-трудните минути.

— Е, както виждате, аз съм тук, мистър Каупъруд, Какво точно искате от мен?

— Нищо неразумно, уверявам ви, мистър Слъс — отвърна Каупъруд. — Тази сутрин се държахте малко рязко и тъй като винаги ми се е искало да си поговорим разумно с вас, избрах именно този начин. Бих искал още сега да се освободите от мисълта, че ще се опитам да извлека нечестно някаква полза от вас. Засега нямам намерение да публикувам кореспонденцията ви с мисис Брендън. — При тези думи той извади от чекмеджето връзка писма и а тях кметът Слъс моментално позна изпълнените с възторг послания, конто беше писал преди известно време на прекрасната Клодия. При тези изобличителни доказателства от гърдите на мистър Слъс се отрони стол. — Не се опитвам — продължи Каупъруд — да погубвам кариерата ви, нито пък да ви принуждавам да правите нещо, противоречащо на вашите убеждения. Позволете да ви кажа, че тези писма попаднаха съвсем случайно у мен. Не съм ги търсил. Но след като ги притежавам, си помислих, че мога да ги спомена като основа на един възможен разговор и постигане на разбирателство между нас.

Каупъруд не се усмихна. Просто се загледа замислено в Слъс, после, за да докаже истинността на онова, което е казал, прехвърли писмата в ръце просто да се види, че те не са подправени.

— Да — каза унило Слъс, — виждам.

Той огледа връзката — малка, но внушителна, — докато Каупъруд тактично извърна очи. Слъс впери поглед в обущата си, в пода. Разтърка ръце, след това и колене.

Каупъруд видя, че напълно се е предал. Беше и смешно, и жалко.