Титан

Колкото, до Ейлийн, по това време у нея явно ставаха нови промени. Тя се намираше в онова особено състояние, в което е изпадала не една жена — мъчеше се да замени един голям идеал с по-малък и се убеждаваше, че усилието е безполезно или почти безполезно. Що се отнася до връзката й с Линд, ако не се броят временното облекчение и развлечение, които й бе донесла тя, Ейлийн започна да чувствува, че е допуснала сериозна грешка. Линд беше приятен по свой начин. Той можеше да я забавлява със случки от своя живот, съвсем различни от онова, с което я занимаваше Каупъруд. След като се сближиха, той й изповяда безгрижно и весело всичките си любовни връзки в Европа и Америка. Беше същински езичник, фавн, но и човек от висшето общество. Неприкритото му презрение към всички в Чикаго с изключение на един-двама души, от конто Ейлийн тайно се възхищаваше и с които искаше да се сближи, и това, че уж между другото споменаваше важни личности от източните щати, от Париж и Лондон, го издигнаха изключително много в нейните очи. Колкото и тъжно да е да го кажем, това я караше да чувствува, че не се е унижила, като се е поддала с такава готовност на неговия огромен чар.

И все пак, въпреки че бе весел, ласкателен и мил, Линд си оставате вятърничав донжуан, който нямаше никакво желание да промени нейния начин на живот, и тя сега съжаляваше, за това безсмислено увлечение, което не бе й допеело нищо и по всяка вероятност бе отчуждило завинаги Каупъруд от нея. Съпругът й продължаваше да се държи наглед мило и приятелски, в техните отношения обаче се бе промъкнало нещо объркващо и несигурно, което при Ейлийн прерастваше в едва доловима душевна мъка. Дотогава тя беше обижданата, жената, чиято вярност не подлежеше на никакво съмнение и чиято трайна обич и вяра бяха жестоко потъпквани. Сега всичко се бе променило. Дума да няма, той и бе изневерявал, но на другото блюдо на везните бе нейната измяна, с която тя му бе отмъстила ей така, на инат. Каквото и да говорим, верността на жената, била тя вродена или наложена от обществото, е на почит сред повечето хора и може да се каже, че самите жени се обявяват най-открито, на всеослушание в нейна подкрепа. Каупъруд ясно си даваше сметка, че Ейлийн му е изневерила не защото го обича по-малко от Линд, а защото е засегната, и то дълбоко. И Ейлийн знаеше, че той знае. Това, от една страна, я дразнеше и я правеше предизвикателна, а от друга, й бе криво да си мисли колко безсмислено е потъпкала вярата му в нея. Сега той имаше предостатъчно основания да постъпва така, както сметне за добре. Тя бе захвърлила най-силното си оръжие — обвинението, че я е наранил. Гордостта не й позволяваше да разговаря с него по този въпрос, а в същото време тя се дразнеше от лекотата и търпението, с които той посрещаше всичко. Приемаше като жестоко оскърбление усмивките му, готовността да й прости, шеговитите му закачки.

Като капак Ейлийн започна да се кара с Линд заради непоклатимото си преклонение пред Каупъруд. Със самочувствието си на светски човек Линд смяташе, че тя ще му се отдаде напълно и ще забрави своя прекрасен съпруг. Когато беше с него, Ейлийн се показваше явно очарована и заинтригувана и с готовност му се подчиняваше, но го правеше по-скоро от инат, заради пренебрежението на Каупъруд, отколкото от някаква истинска страст към Линд. Въпреки привидната си ярост, подигравките и упреците, конто сипеше по адрес на Каупъруд, тя бе безнадеждно влюбена в мъжа си и духовно свързана с него и Линд бързо го усети. Подобно откритие е жесток удар за всеки покорител на женските сърпа. То засегна силно гордостта на Линд.

— Ти го обичаш още, нали? — попита я веднъж той с кисела усмивка.

Вечеряха в едно сепаре в ресторанта на Кингели и Ейлийн изглеждаше много красива с роклята от лъскава зелена коприна, която подхождаше напълно на свежия тен на лицето й. Линд тъкмо й бе предложил да замине с него за три месеца в Европа, но тя категорично бе отказала. Нямаше смелостта да го направи. Подобна стъпка можеше да я отчужди завинаги от Каупъруд и да му послужи за отличен предлог да я напусне.

— Не е това причината — заяви Ейлийн в отговор на въпроса на Линд. — Просто не ми се ходи в Европа. Не мога. Не съм готова. Това не е нищо друго освен твоя прищявка. Чикаго ти е омръзнало, понеже идва пролетта. Замини, ще те чакам, тук, а. по-късно може да реша да дойда и аз — усмихна се тя.

Линд се намръщи.

— По дяволите! — каза той. — Зная какво ти е. Продължаваш да държиш на него, макар че той се отнася с тебе като с куче. Преструваш се, че не го обичаш, а всъщност си луда по него. Отдавна съм го забелязал. Никога не си ме обичала истински. Не си в състояние. Само той ти е в главата.

— Я млъкни! — отвърна Ейлийн, силно разгневена от тези нападки. — Говориш глупости. Не съм от тези жени. Възхищавам му се. Но кой не му се възхищава! — По това време името на Каупъруд гърмеше из целия град. — Той е чудесен човек. Никога не е бил груб с мен. Истински мъж — това мога да кажа за него.