Титан

Тъй като дълбоко в себе си бе суетна, Ейлийн неволно откликна на по-големите възможности, които криеха неговите думи. Тази къща се бе превърнала в същински кошмар за нея — място, където я бяха пренебрегнали и което тя свързваше с лоши спомени. Тук се бе сбила с Рита Солбърг, тук бе видяла как обществото се появява за съвсем кратко, та повече да не стъпи в къщата й, тук беше чакала дълго да се съживи любовта на Каупъруд, която явно нямаше да блесне с първоначалната си сила. Докато Каупъруд говореше, Ейлийн го гледаше подигравателно, почти тъжно и невярващо. В същото време непрекъснато си мислеше, че в Ню Йорк, където парите означаваха толкова много, с все по-голямото богатство и влияние на Каупъруд зад гърба си тя можеше да се надява да бъде приета най-сетне във висшето общество. „Който не рискува, той не печели“ — такъв беше нейният девиз, който тя неизменно издигаше, макар че подготовката й за живота, за който сега жадуваше, бе най-повърхностна и куха. Суетната, бляскава, изпълнена с надежди Ейлийн! Откъде всъщност можеше да знае всичко това?

— Чудесно — каза накрая. — Прави каквото знаеш. Предполагам, че и там ще живея така, както тук — сама.

Каупъруд знаеше за какво копнее душата й. Знаеше какво се върти в главата й и колко напразни са мечтите й. Животът го беше научил, че само при изключителни обстоятелства жена със слабостите и недостатъците на Ейлийн може да влезе в студеното висше общество. Но въпреки цялата си смелост той не би й го казал за нищо на света. Не можеше да забрави, че някога беше плакал на рамото й зад ужасните решетки на затвора в Пенсилвания. Не можеше да се покаже такъв неблагодарник и да я нарани, като й открие най-съкровените си мисли, така както не можеше да залъгва и себе си. Богатата къща в Ню Йорк и мечтите за светски успехи, на които би могла да се радва там, щяха да успокоят нейната уязвена суетност и да утешат разочарованото й сърце и в същото време той щеше да е по-близо до Беренис Флеминг. Каквото и да мислим за тези потайни криволици на човешкия ум, те съществуват и са присъщи на всеки човек, а Каупъруд не правеше изключение. Той виждаше всичко и го обмисляше — мислеше за обикновените човешки чувства на Ейлийн.

Глава XLVI ДЪЛБИНИ И ВЪРХОВЕ

Усложненията след всичките му любовни похождения поставяха понякога Каупъруд в затруднено положение и той се питаше дали в края на краищата извън брака има спокойствие и удовлетворение. Макар в разгара на скандала мисис Ханд да беше заминала за Европа, тя се върна и започна отново да го търси. Сесили Хейгънин му пишеше с повод и без повод и го уверяваше в своите непомръкващи чувства. Флорънс Кокрейн бе все тъй упорита в опитите си да го види дори след като интересът му към нея започна да отслабва. На всичкото отгоре заради трудностите и разочарованията си Ейлийн бе започнала да пие. След неуспеха си с Линд — макар и да бе отстъпила пред домогванията му, тя никога не бе изпитвала нежни чувства към него — и след пренебрежението, с което Каупъруд бе посрещнал изневярата й, Ейлийн изпадна в онова потиснато състояние, когато човешкото същество се подлага на горчив самоанализ — при по-чувствителните и неустойчивите той води до безпътство, дори до смърт. Горко на оногова, който се оставя на илюзиите — тази единствена реалност, но горко и на тези, които не го правят. Първите са обречени на разочарование и мъка, а другите — на съжаление.