Титан

След като Ейлийн отказа да последва Линд и той замина за Европа, тя завъртя любов с един скулптор, Уотсън Скийт, много незначителен човек. За разлика от повечето хора на изкуството той беше единственият наследник на директора на огромна компания за мебели, към която не проявяваше никакъв интерес. Бе учил в чужбина, но се бе завърнал в Чикаго с намерението да популяризира изкуството в западните щати. Едър, рус, пълен, той излъчваше старовремска естественост и непринуденост, които допаднаха на Ейлийн. Бяха се запознали у Рийс Грайър. Тъй като след заминаването и а Линд се чувствуваше изоставена и се страхуваше най-много от самотата, Ейлийн се сближи със Скийт, без това да й доставя голямо душевно задоволство. Но тази вътрешна движеща сила, този непрестанно преследващ я идеал, който я караше да сравнява всичко с Каупъруд, продължаваха да господстват у нея. Кой не е изпитвал смразяващия спомен за по-добри дни? Той се промъква в сегашните ни мечти. Присъства като призрак на пир и неговите безплътни очи се взират тъжно и умислено в лъжли вия празник. Бляновете й за живота с Каупъруд я преследваха навсякъде. Преди бе пушила само от време на време, а сега почти постоянно беше с цигара в уста. По-рано само бе отпивала от виното, коктейлите и брендито със сода, сега се пристрасти към брендито или по-скоро към една нова смесица от уиски и сода, която пиеше с увлечение, издаващо, че тя просто не забелязва вкуса му. Всъщност пиенето в края на краищата е душевно състояние, а не влечение към вкуса. Ейлийн бе забелязала след разправия с Линд или когато се чувствуваше потисната, че от тези питиета я завладяват някаква приятна топлина и безразличие. Тя преставаше да изпитва тъга. Можеше и да се разплаче, но това бяха сладки, облекчаващи душата сълзи. Мъката й започваше да наподобява някакво странно примамливо видение. То се движеше, обикаляше я, без всъщност да е свързано с нея, и тя можеше да го наблюдава отстрани. Понякога и тези образи, и тя заедно с тях (тъй като виждаше и себе си като в мираж или в някакво изкривено видение) приличаха на същества от друг свят, смущаващи, но не и горчиво болезнени. Старото изпитано лекарство срещу всяка болка — алкохолът — я завладя. След няколко случайни опита, при които Ейлийн разбра, че алкохолът й действува успокояващо и притъпява мъката, уискито със сода се превърна за нея в извор на утеха. Защо да не пие, след като пиенето й носеше истинско облекчение от физическите и духовните мъки? Тя не забелязваше никакви лоши последици. Разреждаше уискито толкова много, че то заприличваше на вода. Останеше ли сама в къщи, отиваше в килера, където икономът държеше напитките, и си правеше питие или пък нареждаше да й донесат в стаята табла с шише уиски и сифон със сода. Каупъруд забеляза, че тази табла непрекъснато е в стаята на Ейлийн и че тя пие много по време на ядене, и й направи забележка.

— Не прекаляваш ли с пиенето, Ейлийн? — попита я една вечер, докато я наблюдаваше как пие чаша уиски с вода и гледа замислено бродерията на покривката върху масата.

— Разбира се, че не — изпелтечи тя раздразнено и малко ядосано. — Защо питаш?

И тя самата се опасяваше, че с времето пиенето ще се отрази зле върху тена й. Нейната красота беше единственото, на което още държеше.

— През цялото време виждам тази бутилка в стаята ти. Питам се дали забелязваш колко често посягаш към нея.

Опитваше се да говори внимателно, тъй като Ейлийн беше много чувствителна.

— Дори да е така, какво от това! — тросна се. — Има ли значение, че го правя? Мога да пия и да правя и нещата, които вършат някои други.

Доставяше й удоволствие да го дразни. Въпросът му доказваше, че той все още се интересува от нея. Значи тя не му бе напълно безразлична.

— Не говори така, Ейлийн — отговори Каупъруд. — Нямам нищо против да пиеш от време на време. Всъщност сигурно ти е все едно дали имам нещо против. Но ти си много хубава и здрава, за да се пропиваш. За какво ти е. Та това е най-късият път към ада! Не ти се е случило кой знае какво. Боже мой! Малко ли жени са изпадали в твоето положение! Няма да те напусна, докато ти не го пожелаеш. Казвал съм ти го хиляди пъти. Жалко, но хората се променят — всички ние се променяме. Сигурно съм се променил и аз, но това не може да е причина да се погубваш. Не искам да се отчайваш. Може пък всичко да се уреди много по-добре, отколкото смяташ.

Говореше само за да я утеши.

— О! О! О! — изведнъж Ейлийн започна да се клати и да плаче глупаво и пиянски, сякаш сърцето й щеше да се пръсне, и Каупъруд се изправи. Беше ужасен.

— Не се приближавай! — възкликна внезапно Ейлийн, изтрезняла почти по същия странен начин. — Зная защо го правиш. Зная колко ме обичаш и колко те е грижа за красотата ми. Не се тревожи, че пия. Ако ми се пие, ще пия, ще върша каквото реша. Щом това ми помага да превъзмогвам трудностите, значи си е чисто моя работа.

И най-предизвикателно Ейлийн си наля нова чаша и я изпи. Каупъруд я погледна сериозно и разтрои жено и поклати глава.