Титан

— Вече съм го открил — отвърна Каупъруд възхитен от находчивостта и прозорливостта на ума й, както впрочем и на своя, на човешкия ум изобщо. Той се таеше в дълбините на човека и от време на време го смайваше със своите неразгадаеми възможности. — Надявам се, че ще се отнесете сериозно към онова, което ще ви кажа, защото то обяснява много неща. Вашата снимка ме заинтересува, тъй като видях в нея олицетворението на моя идеал — същия, който според вас се променя толкова бързо. Беше преди близо седем години. Оттогава той изобщо не се е променил. Когато ви видях в училището на Ривърсайд драйв, окончателно се убедих в това. Макар и да не казах нищо, нищо в мен не се промени. Може би смятате, че нямам право на такива чувства. Повечето хора ще се съгласят с вас. Но аз ги изпитвал, изпитвам ги и сега и това обяснява моето отношение към майка ви. Когато веднъж дойде при мен в Луисвил и ми разказа за затрудненията си, с радост се съгласих да й помогна, и то единствено заради вас. И всичко, което правя оттогава, го правя заради вас, макар и тя да не го знае. В някои отношения, Беренис, майка ви е малко недосетлива. През цялото време бях влюбен във вас — страстно влюбен. Така, както сте застанали сега, вие ми се струвате божествено красива — вие сте точно онзи идеал, за който ви говорех. Не се безпокойте, няма да ви досаждам с моето ухажване. — Беренис направи едва забележимо движение. Страхуваше се и за него. и за себе си. От него се излъчваше огромна сила. Тя не можеше да се отнесе несериозно към него, когато самият той се държеше толкова сериозно. — Направих всичко това за вас и майка ви, защото съм влюбен във вас и исках да станете прекрасното същество, което смятах, че на всяка цена ще бъдете. Не го знаехте, но вие сте истинската, главната причина да построя къщата на Пето авеню. Исках да съградя нещо, достойно за вас. Някакъв блян? Определено. Изглежда, във всичко, което правим, има частица копнеж. Красотата на тази сграда, ако тя притежава такава, се дължи на вас. Изградих я хубава с мисълта за вас.

Каупъруд замълча, Беренис също не каза нищо. Първият й подтик беше да възрази, но Каупъруд бе засегнал нейната суетност, любовта й към изкуството, преклонението й пред силата. В същото време тя изгаряше от любопитство да разбере дали той е очаквал да я превърне просто в своя любовница или беше готов да чака и да я удостои с честта да я направи своя съпруга.

— Сигурно се питате дали съм имал намерение да се оженя за вас — продължи Каупъруд, отгатнал мисълта й. — В това отношение не се различавам от повечето мъже, Беренис. Ще бъда откровен. Исках да ви имам на всяка цена. Живеех с надеждата, че ще се влюбите в мен, както аз бях влюбен във вас. Наскоро, когато на сцената се появи Браксмър, го намразих, но не ми е минавало и през ум да се намесвам. Бях напълно готов да ви загубя. Завиждах на всеки мъж, с когото ви виждах, бил той млад или стар. Завиждах дори на майка ви, защото беше толкова близо до вас, докато аз не. В същото време исках да разполагате с всичко, което ви е необходимо. Ако се бях уверил, че не обичате мен и сте намерили човека, в когото сте наистина влюбена, нямаше да се намесвам. Това е цялата история, останалото ви е известно. Но днес не съм дошъл за това. Не съм дошъл, за да ви го кажа.

Той млъкна, сякаш очакваше, че тя ще му отговори нещо, но Беренис се задоволи само да попита:

— Така ли?

— Онова, заради което съм дошъл, е да ви кажа, че искам да продължите да живеете както досега. Каквото и да си мислите за мен или за историята, която току-що чухте, повярвайте, че съм напълно искрен и безкористен. Копнежът ми по вас още не е отлитнал. Може би ще пожелаете да сте с мен. Но искам да не променяте нищо в живота си и да бъдете щастлива независимо от мен. Мечтаех за вас, но сега смея да кажа, че е било грешка. Дръжте високо глава, имате право. Като истинска лейди. Омъжете се за онзи, когото обичате истински. Ще се погрижа да получите прилична зестра. Обичам ви, Беренис, но от днес нататък ще се отнасям към вас с бащинска обич. Преди смъртта си ще ви упомена в завещанието си. Ала живейте така, както досега. Наистина няма да съм щастлив, ако и вие не сте честита.

Той млъкна, но продължи да я гледа и в тази минута вярваше искрено в онова, което казваше. След смъртта му Беренис щеше да намери името си в завещанието му. Ако тя продължеше да живее както преди, да се движи в обществото и да търси, сигурно щеше да намери някого, когото да обикне, но преди това сигурно щеше да е по-добра с него. Колкото и скъпа да му излезеше тази опека, най-важни бяха удовлетворението и насладата да спечели най-сетне нейното приятелство, да се радва на благоволението и доверието й.