Титан

Оттогава идеята за създаването на такава комисия не му даваше мира. В нея се криеше решението — възможността за продължаване на срока на концесиите му с петдесет, че дори със сто години.

Но както откри по-късно, подобна комисия щеше да противоречи на конституцията на щат Илинойс. Според нея акционерните дружества, асоциациите или частните лица не можеха да бъдат облагодетелствувани с никакви специални привилегии, права и концесии. Но както вече е казал някой: „Какво значение има за приятели такава дреболия като конституцията?“ Законодателството си има особености и задни вратички, чрез които можем да потулим и забравим някои моменти от закона. Доста от първоначалните идеи на авторите на конституцията са били удобно изопачени или обезсилени от решения, от искове до федералното правителство и управлението на щата, от договори, сключвани от общините, и така нататък — все скалъпени надве-натри ходове, достатъчни обаче да обезсмислят първоначалното намерение. Освен това Каупъруд нямаше високо мнение за умствените способности на избирателите от селата в щата и се съмняваше доколко те могат да отстояват правата си. От своите адвокати и от други хора беше чувал безброй забавни истории за законодателния живот на щата, за окръзите и градовете — за съда, за селските събрания, където се решаваха изборите, за провинциалните хотели, пътища и стопанства. „Един ден се качвах на влака в Петънки“, започваше старият генерал Ван Сикъл, съдията Дикеншийтс или бившият съдия Ейвъри, а после следваше поразителен разказ за безнравствеността и глупостта или за общественото и политическото невежество на селяните. По онова време повече от половината от населението на щата живееше в града и Каупъруд успяваше някак си да държи тези избиратели. Към останалия един милион жители, пръснати из дванадесетте малки града или по селата, той не се отнасяше с особено уважение. Какво значение имаше тази шепа селяндури — тъпи, вятърничави грубияни, които знаеха само да танцуват по празниците?

Огромният щат Илинойс — по територия колкото Англия и плодороден като Египет, граничещ с голямо езеро и пълноводна река, с население, надхвърлящо два милиона свободни по рождение американци — едва ли беше подходящ за машинации и контрол. И въпреки това като че ли нямаше в света общност, която да бе по-подчинена на бизнеса. Каупъруд може да мразеше селяните като хора, но от край време изпитваше респект към това огромно населено пространство, където си беше избрал да живее. Тук бяха идвали Маркет и Жолие, Ласал и Хенепин, мечтаещи да открият път към Тихия океан. Тук се бяха борили помежду си Линкълн и Дъглас, противникът и защитникът на робството, тук се беше издигнал „Джо“ Смит, проповедник на странната американска догма на мормоните. Какъв щат, мислеше си понякога Каупъруд, каква измислица, при това прекрасна! Често беше прекосявал Илинойс на път за Сейнт Луис, Мемфис, Денвър и винаги се бе вълнувал от неговата изключителна простота — от малките нови дървени градчета, въплъщаващи американските традиции, предразсъдъци, сила и илюзии. Белите островърхи черкви, оградените с морави и сенчести дървета селски улички, ширналите се равни открити поля с избуяла в редици царевица, а зиме покрити с пухкав сняг — всичко това му напомняше донякъде за неговите родители, които в много отношения сякаш бяха създадени точно за такъв свят. Въпреки всичко изобщо не се колебаеше да приложи мерките, с които да осигури собственото си бъдеще, да извлече печалби от емисията от акции за двеста милиона долара на Обединената транспортна компания и да си извоюва стабилно място във финансовата олигархия на Щатите и на целия овят.

По това време законодателните органи на щата бяха подчинени на малка група политически интриганти и мошеници, които играеха по свирката на акционерните дружества — те бяха избрани от някой град или окръг на щата и бяха свързани и със своите избиратели, и с господарите и събратята си във и извън законодателното събрание в Спрингфийлд, както са свързани всички, работещи в която и да е област. Но защо ги наричаме мошеници, а след това си затваряме очите за тях? Може би наистина бяха подлеци, но не повече от всеки хитър плъх или друго животинче, което рови и си проправя пътя напред, а защо не и нагоре? Тези хора се ръководеха и подчиняваха най-вече на инстинкта за самосъхранение, най-стария и първичен инстинкт. Представете си например един най-обикновен случай — малко преди закриването на сесията сенаторът Джон X. Саутак разговаря, да речем, със сенатора Джордж Мейсън Уейд от окръг Галътин зад вратата на заседателната зала — сенаторът Саутак примигва и дърдори с пременения си колега, а сенаторът Уейд изгаря от любопитство, откровеничи и чака сърдечен, солиден, опитен, попрегърбен, но добре сложен и много красив.