Титан

Законът за обществената комисия можеше всъщност да бъде прокаран спокойно още на тази сесия, ако не беше добавено деспотичното допълнение за продължение на концесиите, и то под благовидния предлог, че подобно нововъведение в системата за управлението на щата ще създаде някои затруднения. Тава допълнение издаваше прекалено ясно кое акционерно дружество ще се възползва от него. Повечето журналисти, запълнили като рояк мухи залите на щатския конгрес в Спрингфийлд, бяха бдителни и верни на своите вестници и бързо доловиха за какво става въпрос. Няма по-големи ястреби от журналистите. Тези негодници (наети от душещите и риещите навсякъде вестници на опозицията) не само имаха достъп до съвещанията на политиците и получаваха пари от конкурентните акционерни дружества, не само се ползваха с доверието на губернатора, знаеха тайните на сенаторите и местните членове на Камарата, но бяха навсякъде и си споделяха тайните. Някаква новина — слух, сън или измислица, прошепнати от сенатора Смит на сенатора Джоунс или от депутата Смит на депутата Джоунс, и те на свой ред ги съобщаваха на Чарли Уайт от „Глоуб“ или на Еди Бърнс от „Демократ“, а те от своя страна ги предаваха на Робърт Хазлит от „Прес“ или на Хари Емъндс от „Транскрипт“.

И изведнъж в един или друг вестник се появяваше тревожно съобщение и никой не знаеше откъде е дошло то. Нито сенаторът Смит, нито сенаторът Джоунс бяха казвали на никого нищо. Не се отваряше и думица, че Чарли Уайт или Еди Бърнс не са оправдали доверието. Но ето на, новината беше във вестниците, вдигаше се буря от въпроси, мнения, възражения. Никой не знаеше нищо, никой не можеше да бъде обвинен в нищо, но въпросът все пак беше повдигнат и битката трябваше да се води открито.

Да се спрем също и на губернатора, който по онова време оглавяваше изпълнителната власт в Спрингфийл. Той беше странен, висок, чернокос, кокалест, благодарение на своя затворен и меланхоличен характер имаше зад гърба си изпълнен с превратности, малко тъжен живот. Бе роден в Швеция, родителите му го бяха довели още като дете в Съединените щати и го бяха оставили или принудили да си пробива сам път в живота в тежките условия на бедността. Благодарение на енергичността и упоритостта си бе работил години наред като адвокат, бе развивал и обществена дейност и бе успял да спечели много последователи сред живеещите в Чикаго шведи, които просто го обожаваха. Беше служил като градски данъчен агент, градски инспектор, окръжен прокурор и в продължение на шест-седем години като съдия в щатския съд. На тези длъжности бе проявявал склонност към честност и бе постъпвал, както смята за справедливо, с което си бе спечелил симпатиите на идеалистите. Честен, изпълнен с безгранично съчувствие към несретите на бедните, като съдия на щата и районен прокурор той беше прокарал най-различни решения, които го направиха много непопулярен сред богатите и силните — решения за обезщетения, за измама, съдебни решения за искове на града и щата срещу мощни железопътни акционерни дружества, присвоили парцели — дворове, крайбрежни участъци и така нататък, на които те нямаха право. Обикновените хора четяха новините за неговата дейност, слушаха различните му изявления и изпитваха големи симпатии към него. Преди всичко той беше отзивчив, доброжелателен, праведен човек, блестящ оратор и ярка личност. В допълнение към всичко това беше и таен поклонник на жените — нещо, което свитите интелектуалци аскети в цял свят ще разберат напълно за срам на лицемерното ни време, когато от някакви донкихотовски догми трябва да потискаме най-пламенните ся желания, най-дълбоката си скръб и най-силната ги радост. Всичко това настрои срещу него ултраконсерваторите, които го смятаха за опасен. В същото време с грижливи спестявания и влагания губернаторът беше успял да натрупа значително състояние. Напоследък обаче покрай всеобщото увлечение по небостъргачите беше вложил голяма част от своите пари в една лошо построена и затова недоходна сграда, предназначена за кантори. Поради тази грешка го заплашваше финансов крах. Губернаторът беше започнал вече да чука за помощ по вратите на големите кредитни дружества.

Този човек заедно с враждебните на Каупъруд сили и вестниците представляваха триумвират, който финансистът не можеше така лесно да преодолее, за да осъществи замисъла си за обществената комисия. Вестниците, своевременно разбрали истинската цел на този план, разтръбиха ужасната новина. В канторите на Шрайхарт, Арнийл, Ханд и Мерил, както и в други финансови центрове започнаха да умуват какво става и стигнаха до едно хитроумно заключение.