Титан

— Как сте, губернаторе? Радвам се, че ви виждам отново. Чух, че сте се върнали в Чикаго. От сутрешните вестници научих, че сега се занимавате със законопроекта за обществената комисия на Саутак. Помислих си, че мога да прескоча до вас и ако нямате нищо против, да разменим някоя и друга дума. През последните три седмици се канех да отида до Спрингфийлд, за да си поговорим, преди да сте взели окончателно решение. Ще разрешите ли да ви попитам дали смятате да наложите вето на законопроекта?

Напарфюмираният, чист и спретнат бивш съдия носеше голяма черна кожена чанта, която остави на пода до себе си.

— Да, господин съдия — отвърна Суонсън. — Всъщност смятам да наложа вето върху него. Не виждам основания да го- поддържам. Както разбирам, той е лишен от съдържаше и твърде ограничен и сега едва ла е необходим.

Губернаторът говореше с лек шведски акцент, доста интелигентен и своеобразен.

После те двамата обсъдиха надълго, спокойно и задълбочено всички „за“ и „против“. Губернаторът беше уморен, разсеян, но готов да изслуша търпеливо всички доводи, с които вече беше добре запознат. Той, разбира се, знаеше, че Дикеншийтс е адвокат на- Северночикагската трамвайна компания.

— Много се радвам, че чух мнението ви, господин съдия — каза в заключение губернаторът. — Не ми се иска да останете с впечатлението, че не съм обмислил сериозно въпроса — обратното. Знам за повечето от онова, което- е направено в Спрингфийлд. Мистър Каупъруд е способен човек; аз не осъждам действията му повече от тези на двадесетте други акционерни дружества, които работят сега там. Зная какви са затрудненията му. Едва ли мога да бъда обвинен в симпатии към- враговете му, тъй като и те явно не хранят симпатии към мен. Дори не давам ухо на онова, което пишат вестниците. При демокрацията това е въпрос на вяра, на различие между моите идеали и идеалите на много други хора-. Още не съм сложил вето върху законопроекта. Не твърдя, че е невъзможно да се случи нещо, което да ме накара да го подпиша. Но сега-засега смятам да му сложа вето, освен ако не науча за него нещо неблагоприятно от онова, което съм чул вече.

— Губернаторе — каза Дикеншийтс и се изправи, — разрешете ми да ви благодаря за вашата любезност. Аз съм последният човек в света, който би искал да повлияе върху вашите лични убеждения и чувството ви за справедливост. И все пак се опитах да ви обясня колко е важно, колко е справедливо и правилно въпросът с концесиите за трамвайните линии да бъде разглеждан извън чувствата, настроенията, обществените страсти, завистта, празните приказки и всичко останало, пуснато сега в ход, за да затрудни дейността на мистър Каупъруд. Всички му завиждат, уверявам ви. Неговите врагове са готови да погазят всички принципи на справедливост и чест, само и само да го унищожат. До това се свежда всичко.

— Възможно е да е така — отвърна Суонсън. — Но все пак въпросът има още една страна, която не виждате или не желаете да видите — правото на хората, дадено им от конституцията на щата, да разглеждат и оценяват тези договори в сроковете и условията, определени в първоначалната концесия. Онова, което предлагате, ограничава правата на хората, унищожава и обезсилва споразумението между народа и трамвайните компании, и то във време, когато хората имат правото да очакват пълно и свободно разглеждане на въпроса извън влиянието и контрола на законодателството на щата. Не е почтено да влияем върху законодателните органи на щата, да им се месим по какво и да е начин, с каквито и да е средства. На следващите избори предложенията в този законопроект трябва да бъдат разяснени на хората, за да могат те да ги одобрят или отхвърлят, както намерят за добре. Така трябва да се разреши въпросът. Но няма смисъл да ходите в законодателното събрание, да му влияете и да купувате гласове, след което да очаквате, че ще сложа подписа си под този документ.

Суонсън не се горещеше, нито пък беше груб. Беше спокоен, твърд, дори доброжелателен.

Дикеншийтс прокара ръка през широкото си, високо слепоочие, сякаш обмисляше нещо, някакъв все още неизползван довод или ход.

— Добре, губернаторе — повтори той. — Все пак искам да ви благодаря. Бяхте изключително любезен. Между другото виждам, че имате голяма удобна каса. — Дикеншийтс вдигна чантата, която носеше. — Ще разрешите ли да я оставя за ден-два при вас? Съдържа документи, които не ми се иска да нося със себе си извън града. Имате ли нещо против да я заключите във вашата каса, докато пратя да я вземат?

— С удоволствие — отвърна губернаторът.

Той я взе, сложи я на долната полица, после затвори вратата и я заключи. Двамата се разделиха, като си стиснаха сърдечно ръце. Губернаторът се върна към своите размишления, а съдията побърза да хване трамвая.