Титан

Към единадесет часа на другата сутрин Суонсън пак работеше в кабинета си и обезпокоен си блъскаше главата откъде да намери сто хиляди долара, за да плати лихвите по ипотеката, ремонта и другите разноски за сградата, която не можеше дори да покрие разходите и поглъщаше всичките му средства. В този критичен момент вратата на кабинета му се отвори и неговият младичък секретар му подаде визитната картичка на Франк А. Каупъруд. Губернаторът не го беше виждал. Каупъруд влезе бодро, стремително и енергично. Приличаше на нова-новеничка банкнота — чиста, ясна и солидна.

— Губернаторът Суонсън, ако не се лъжа?

— Да, сър.

Двамата мъже се изгледаха изпитателно, със страх.

— Казвам се Каупъруд. Дошъл съм да разменим само няколко думи. Ще ви отнема много малко време. Няма да се спирам на никой от доводите, разглеждани по-рано. Доволен съм, че ги знаете.

— Да, вчера разговарях със съдията Дикеншийтс.

— Точно така, губернаторе. След като вече знаете всичко, позволете ми да ви изтъкна още един довод. В течение съм, че сте относително беден, че всеки долар, който притежавате, сега всъщност е вложен в тази сграда. Знам две от местата, към които сте се обръщали за заем от сто хиляди долара и където са ви отказали, понеже не сте в състояние да предложите други гаранции освен тази сграда, която, както изглежда, е ипотекирана изцяло. Вероятно ви е известно, че хората, които се борят против вас, се борят и против мен. Според тях аз съм мошеник, защото съм егоист и амбициозен материалист. Вие не сте мошеник, но сте опасна личност, понеже сте идеалист. И да наложите, и да не наложите вето над този законопроект, никога повече няма да бъдете избран за губернатор на Илинойс, ако хората, които се борят против мен, успеят, както сигурно ще успеят, в борбата си срещу вас.

Тъмните очи на Суонсън заблестяха. Той кимна.

— Губернаторе, дошъл съм тук тази сутрин, за да ви подкупя, ако мога. Не приемам вашите идеали, не вярвам те да доведат до каквото и да било. Не вярвам и в много от нещата, в които вярвате вие. А всъщност животът явно е по-различен от онова, което вие и аз си мислим за него. И все пак в сравнение с други хора сте ми симпатичен. Ще ви дам на заем тези сто хиляди долара, а ако пожелаете, двеста, триста, четиристотин хиляди. Не е необходимо да ми връщате и долар — но ако решите, можете и да ги върнете. Както ви е по-удобно. В черната чанта, която вчера е донесъл тук съдията Дикеншийтс и която се намира във вашия сейф, има триста хиляди долара в брой. Той не е имал смелостта да ви го каже. Подпишете законопроекта и ми дайте възможност да победя хората, които се опитват да ме погубят. В бъдеще ще ви подкрепям с паричните суми и с влиянието, с които разполагам, за всяка политическа кампания, в която решите да участвате било в нашия щат, било в страната като цяло.

Очите на Каупъруд блестяха дружелюбно, като на огромно овчарско куче. Но в тях се долавяха и някакво дълбоко разбиране и съчувствие, дори нещо повече, философското осмисляне на някои неизразими неща. Суонсън се изправи.

— Наистина ли искате да кажете, че се опитвате най-открито да ме подкупите? — попита той. Но вместо да се поддаде на нормалния в този случай подтик и да се впусне във високопарно моралистично изобличение, той се видя принуден да застане на мястото на човека срещу себе си. Те двамата работеха в различни насоки, следваха различни пътища, но каква беше крайната цел? — Мистър Каупъруд — продължи губернаторът с лице, напомнящо портретите на Гоя, и очи, искрящи с разбираема симпатия, — сигурно би трябвало да се почувствувам обиден, но не мога. Разбирам вашата гледна точка. Съжалявам, но не мога да помогна нито на вас, нито на себе си. Моите политически убеждения и идеали ми повеляват да наложа вето на този законопроект, ако се откажа от тях, слагам кръст на политическата си кариера. Може и да не ме преизберат за губернатор, но това е без значение. Бих могъл да се възползвам от парите ви, но не искам. А сега не ми остава нищо друго, освен да ви кажа довиждане.

Той пристъпи към сейфа, отвори го бавно, извадя чантата и я донесе.

— Вземете това — добави губернаторът.

Двамата мъже се гледаха за миг с любопитство, примесено с тъга — единият притиснат от бремето на финансовите, политическите и моралните си грижи, другият изпълнен с непоколебимото решение да не се предава дори в поражението.

— Губернаторе — каза в заключение Каупъруд с най-любезен, доволен и спокоен глас, — ще доживеете да видите как други законодателни органи приемат законопроекта и как го подписва друг губернатор. Това очевидно няма да стане на тази сесия, но все пак ще стане. Аз няма да се откажа, защото моето дело е справедливо и честно. Независимо от всичко, след като наложите вето върху законопроекта, елате и ако пожелаете, аз ще ви отпусна заема от сто хиляди долара.

Каупъруд излезе. Суонсън наложи вето на законопроекта. Знае се със сигурност, че по-късно е взел от Каупъруд заем от сто хиляди долара, за да не се разори.

Глава LVI ИЗПИТАНИЕТО НА БЕРЕНИС