Титан

А Ейлийн възприемаше положението от своя гледна точка и макар и смутена от безполезността на богатството, ако то не е съчетано с някои светски качества, които тя явно не притежаваше, не беше склонна да се откаже от своя блян. „Кое — питаше се непрестанно тя — създава тази голяма разлика между жените?“ Самият въпрос съдържаше в себе си отговора, но тя не го знаеше. Все още беше красива — дори много — и бе ненадмината в изкуството да се облича и да се разхубавява, както умее и го разбира. Вестниците вдигнаха такъв шум около новия мултимилионер, пристигнал от Запад, и около построената от него богатска къща, че я познаваха дори търговците, чиновниците и прислужниците в хотелите. Почти всеки път, когато името й бе споменавано на такива места, я посрещаха като позната, бързо я оглеждаха, шушнеха си, дори говореха открито за нея. Това все пак бе нещо. И въпреки всичко колко повече значеха и колко по-различни бяха онези редки прояви на светско превъзходство, в сравнение с които широката известност не можеше изобщо да се мери. Колко по-различни наистина! От онова, което Каупъруд й каза в Чикаго, тя бе ся въобразила, че когато се установят окончателно в Ню Йорк, той ще се опита да оправи някак живота си, ще сложи край на любовните си приключения и ще създаде поне някакво подобие на здрав брак. Но сега, когато пристигнаха в Ню Йорк, Ейлийн забеляза, че той е много по-погълнат от своите все по-сериозни политически и финансови проблеми в Илинойс и от колекцията си, отколкото от онова, което ставаше или можеше да стане в новата къща. Както и преди, тя постоянно бе озадачена от непрекъснатото му отсъствие вечер, както и от внезапните му появявания и изчезвания. Каквито и решения да взимаше, колкото и да се отдаваше тайно или открито на своя гняв, Ейлийн не можеше да се излекува от влечението си към Каупъруд, от обаянието на този човек, превъзхождащ по ум и характер всички, които тя познаваше. Той не притежаваше нито благородство, нито добродетели, нито съчувствие или състрадание, само едно весело, кипящо и дръзко самодоволство и деен, творчески стремеж към красотата, който като слънчев лъч искреше с цялото бляскаво великолепие на утрото, танцуваше и чезнеше бавно в бурното море на обстоятелствата. Колкото мрачен и тъжен да бе животът, той явно не можеше да помрачи душата му. Потънала в размисли, Ейлийн бродеше безцелно из съградения от него приказен дворец и сякаш започваше да го разбира. Сребърният фонтан в двора с орхидеите, прекрасният блясък в стаята от розов мрамор с нейните редки птици и цветя, великолепието на удивителната му колекция — всичко това беше като самия него и бе истинското отражение на душата му. Като си помислеше само, че тя все пак не беше жената, която да го държи в подчинение да го обвърже със златните, но здрави като стомана нишки на страстта! Като си помислеше само, че той вече не следва като роб на своите желания колесницата на нейното духовно и физическо превъзходство! И въпреки всичко тя не се предаваше.

През това време с безкраен такт и със стоическо пренебрежение към собствените си болки и терзания Каупъруд успя поне временно да възстанови отношенията си със семейство Картър. За мисис Картър той си оставаше изпратеният от небето благодетел. Тя защитаваше как ли не, със сълзи на очи Каупъруд, изтъкваше неговата безкористност и несекваща щедрост. От друга страна, Беренис се разкъсваше между стремежа си да блесне в живота — да се наслаждава на разкош и власт — и желанието да се съобразява с морала и етиката на заобикалящия я свят. Каупъруд беше женен и заради чувствата, които хранеше към нея, парите му бяха покварени. Тя бе мислила много за отношенията му е Ейлийн и за причините за техните противоречия, често се питаше защо нито тя, пито майка й все още не бяха представени на Ейлийн. Що за жена беше втората мисис Каупъруд? Ако не се броят общите реплики, Каупъруд не бе споменавал никога нищо за нея. Всъщност Беренис се двоумеше дали да не я потърси, но така, че да не бие на очи, ала се случи тъй, че една вечер любопитството й беше възнаградено без особени усилия. Тя отиде на опера с приятели и нейният кавалер я докосна по ръката.

— Видяхте ли девета ложа — дамата с бялата атлазена рокля и шала от зелена дантела?

— Да. — Беренис вдигна бинокъла си.

— Мисис Франк Алджърнън Каупъруд, съпругата на чикагския милионер. Току-що построиха оная къща на Шестдесет и осма улица. Май той е откупил девета ложа.