Титан

— О, колкото до това… — отвърна мисис Батджър с лек упрек в гласа, като си мислеше за Килмър Дюелма. — Разбира се, не е необходимо чак толкова да бързаш. Ако станеш професионална танцьорка, може би ще се наложи да прекъсна връзките си с теб, особено ако някой друг го направи.

И тя й се усмихна много нежно, съчувствено. Почти на всяка дума сумтеше и кашляше. Беренис разбра: самият факт, че води подобен разговор, вече създава леко различие помежду им. В света на мисис Батджър бедността бе опасна тема. Дори полъхът на бедността вече вдъхваше някакъв ужас, равнозначен може би на този от прегрешението или порока. Сега Беренис си каза, че други хора може би щяха да се уплашат много по-бързо.

След това тя все пак направи плах опит в сферите, от които можеше да получи професионални ангажименти. Изживяването беше крайно неприятно. Мръсотията, задушният въздух в претъпканите канцеларии, грубите и алчни служители, вулгарните кандидатки и участнички в този илюзорен свят! Грубостта! Безочието! Алчността! Сладострастността! В лицето сякаш я лъхна някакво зловоние и Беренис се уплаши. Къде бяха изтънчеността? Изискаността? Как можеше човек да запази своето достойнство и контрола върху себе си в свят като този?

Сега Каупъруд обмисляше поредното средство как да се обвърже по-тясно с Беренис, затова предложи да купи за нея и майка й къща на Парк авеню, където девойката можеше да води светски живот, който щеше да е от полза за нея, както донякъде и за самия него, тъй като той щеше от време на време да им гостува. Мисис Картър, която над всичко поставяше удобствата, посрещна с голяма радост това предложение. То щеше и в бъдеще да осигури финансовото й положение.

— Прекрасно ви разбирам, Франк — заяви му тя. — Зная; че се нуждаете от място, което да можете да смятате и за свой дом. Цялата трудност ще бъде с Беви. Откакто онова ужасно чучело ми се нахвърли с обвиненията си, не съм имала възможност дори да поговоря с нея. По всичко личи, че тя не иска и да чуе какво й казвам. Вие имате много по-голямо влияние върху нея. Ако й обясните положението, сигурно всичко ще се уреди.

Каупъруд мигновено долови каква възможност му се отваря. Извънредно доволен от тази изповед на майката, отиде при Беренис и както винаги си послужи със своя обичаен метод — да прикрива намеренията си.

— Знаете ли, Беви — каза един следобед, когато я завари сама, — напоследък се питам дали няма да е най-добре да купя за вас и майка ви голяма къща тук, в Ню Йорк, където да приемате повече гости. След като не мога да харча парите си за себе си, по-добре да ги харчи някой друг, който знае как да ги използва. Мен бихте могли да включите сред гостите си като чичо, братовчед на баща ви или нещо подобно — добави шеговито той.

Беренис усети клопката, която Каупъруд й поставяше, и се смути. В същото време не можеше да не си дава сметка, че една къща, особено, добре мебелирана, би представлявала ценен актив. Беше забелязала, че хората от висшето общество обичат солидните и известни къщи. Какво ли не би могла да направи с една такава къща, стига да не беше миналото на майка й! Точно в това се криеше голямата трудност. Всичко напомняше на приказка от „Хиляда и една нощ“, украсена с блясъка на златото. А Каупъруд се държеше винаги толкова внимателно. Предлагаше услугите си с такава приятна и подкупваща усмивка. Имаше толкова хубави изящни ръце.

— Предполагам, че къщата, за която говорите, ще направи нашия дълг към вас неизплатим — отбеляза иронично Беренис с тъжна и почти надменна гримаса.

Каупъруд разбра, че нейният проницателен ум следва хитро измислените му ходове, и се намръщи. Тя трябваше да осъзнае, че съдбата й е в негови ръце, о, само да се предадеше, той веднага би положил смирено в нозете й цялото си несметно богатство до последния долар. Щяха да се сбъднат най-съкровените й желания, стига те да можеха да се купят с пари. Би могла да му каже да си върви и той щеше да си отиде, би могла да му каже да дойде и той щеше да дойде.

— Беренис — каза Каупъруд и стана, — зная какво си мислите. Предполагате, че се опитвам да служа на собствените си интереси, но не е така. Не бих ви опозорил за всичките съкровища на Индия. Знаете какво е отношението ми към вас. Всичките ми пари са ваши и можете да се разпореждате с тях както намерите за добре, при условията, които посочите. Извън изкуството за мен не съществува никакво бъдеще освен вас. Не очаквам да се омъжите за мен. Вземете всичко, което притежавам. Покорете обществото и го накарайте да падне в краката ви. Не мислете, че някога ще поискам да ми връщате дълга. Няма да го направя. Искам да заемете заслужено място в обществото. А сега ми отговорете на един въпрос и повече никога няма да ви питам за нищо.

— Да?

— Ако не бях женен, а вие не бяхте влюбена или омъжена, бихте ли ми обърнали внимание?

Той я гледаше умолително, както никога дотогава.

Тя трепна, лицето й придоби загрижен и строг израз, но бързо се смекчи.