Титан

— О, не, не — отговори равнодушно Ейлийн. Стана от пианото, при което се беше върнала, и тръгна към картинната галерия. После се спря пред картината „Светото семейство“ от Рафаел, окачена наскоро, и се загледа във ведрото лице на средновековната италианска мадона. Жената изглеждаше нежна, безцветна, безсилна — сякаш лишена от живот. Съществували ли са такива жени? Защо са ги рисували художниците? Младенецът обаче наистина беше много мил. Изкуството отегчаваше Ейлийн, освен ако другите не му се възхищаваха. Тя жадуваше единствено за блясъка на живота, а не за неговото нарисувано подобие. Ейлийн се върна в музикалния салон, мина през двора с орхидеите и тъкмо се канеше да се качи горе, да си сипе нещо за пиене и да почете, когато Каупъруд й каза:

— Сигурно ти е скучно?

— О, не, свикнала съм със самотните вечери — отвърна тихо тя без никакъв сарказъм.

Подчиняващ безжалостно всичко на своите разбирания, придаващ на материята формата на своите желания, Каупъруд можеше да е и нежен, но като дъга, трептяща над бездънна пропаст. За миг му се прииска да каже: „Милото ми момиче, животът ти с мен не е никак лек, нали?“, но веднага се запита как ще бъде приета неговата забележка. Замисли се, както държеше книгата на коляното си и гледаше ромолящата вода, която струеше и падаше на искрящи водни капки върху стройните фигури на морските сирени, Тритона и нимфите, възседнали риби.

— Ти наистина не си по-щастлива сега, нали? — запита той. — По-добре ли ще се чувстваш, ако се махна завинаги от твоя живот?

Мислите му внезапно се върнаха към единствения проблем, който го измъчваше, и към възможностите, които му предлагаше този миг.

— Ти, а не аз, ще се чувстваш по-добре — отвърна Ейлийн, защото досадата всъщност само прикриваше, че е нещастна, задето вече не владее изобщо интереса и чувствата му.

— Защо говориш така? — попита Каупъруд.

— Защото зная, че точно това искаш. Зная и защо ме питаш. Много добре ти е известно, че става дума за нещо, което искаш ти, а не аз. Сега, когато ми се насити, си решил да се отървеш от мен като от стара кранта, затова ме питаш, дали ще се чувствам по-добре. Какъв лъжец си, Франк! Какъв лицемер наистина! Не се учудвам, че си мултимилионер. Ако доживееш до дълбока старост, сигурно ще погълнеш целия свят. Изобщо не си въобразявай, че не зная за Беренис Флеминг от Ню Йорк и как я ухажваш, защото ми е известно всичко. Зная, че месеци наред се навърташ около нея — не само откакто сме се преместили тук, а от много по-рано. Намираш я прекрасна, тъй като е млада и е приета в обществото. Видях те в „Уолдорф“ и в парка как слушаш с отворена уста всяка нейна дума и я гледаш с обожание. Какъв глупак си ти независимо от своето величие! Всяка глупачка може да те върти на малкия си пръст, стига да е с розови бузки и кукленско личице. Рита Солбърг, Стефани Плейтоу, Флорънс Кокрейн, Сесил Хейгънин и господ знае колко още други, за които не знам. Предполагам, че мисис Ханд, тази долна развратница, продължава да живее с теб, когато си в Чикаго! А сега Беренис Флеминг и нейната старомодна майчица. Доколкото зная, още не си успял да я спечелиш, може би защото майка й е доста хитра, но в края на краищата ще бъде твоето. Те тичат не след теб, а след парите ти! Е, добре, сигурно съм нещастна, но вече не можеш да направиш нищо, за да оправиш нещата. Онова, което можеше да направиш, за да съм нещастна, вече си го направил, а сега ми говориш, че мога да бъда по-щастлива, ако съм без теб. Много умен си бил! Познавам те като десетте си пръста. Повече няма да ме мамиш. Не мога да ти попреча. Не мога да те накарам да не се правиш на глупак заради всяка срещната жена, с което развързваш езиците на всички. Достатъчно е някоя жена да бъде видяна с теб, за да изгуби доброто си име. Сега целият Бродуей знае, че тичаш след Беренис Флеминг. Скоро ще опозориш и нейното име, както опозори и останалите жени. Тя може и да ти се отдаде. Ако някога е имала добро име, вече го е изгубила, бъди сигурен.

Тези думи вбесиха Каупъруд — особено онова, което каза Ейлийн за Беренис. „Ти изобщо не можеш да се сравняващ с такава жена“ — помисли си той. Езикът й ставаше непоносим като грубите и вулгарни думи на опърничава жена. Да, да, бе допуснал голяма грешка, като се бе оженил за нея. Въпреки всичко продължаваше да я държи здраво в ръцете си.