Титан

— Ейлийн — каза студено, когато тя млъкна, — говориш прекалено много. Надрънка безброй глупости. Струва ми се, че ставаш вулгарна. А сега ми разреши и аз да ти кажа нещо. — И той я погледна твърдо и спокойно. — Няма да се извинявам. Мисли си каквото искаш. Зная защо каза всичко това. Но слушай. Искам да го разбереш веднага, и то ясно. Може би то в края на краищата ще има някакво значение, ако изобщо си жена на място. Не те обичам вече. Или ако предпочиташ да се изразя другояче, опротивяла си ми. Отдавна си ми опротивяла. Затова ходя с други жени. Ако не ми беше опротивяла, нямаше да го правя. Нещо повече, обичам друга — Беренис Флеминг, и се надявам винаги да я обичам. Иска ми се да бъда свободен, за да подредя иначе живота си, да изпитам малко радост, преди да умра. Ти всъщност вече не ме обичаш. А и не можеш. Признавам, лошо се държах с теб, но ако те обичах истински, нямаше да мога да го направя, така ли е? А какво съм виновен аз, че любовта у мен угасна? И ти не си виновна. Ни най-малко не те обвинявам. Пламъкът на любовта не може да се раздухва по желание, както въглищата в камината. Щом няма огън, значи всичко е свършено. След като вече не те обичам, а и не мога да те обичам, защо искаш да оставам с теб? Защо не ме пуснеш да си вървя и не ми дадеш развод? Ти ще бъдеш толкова щастлива или нещастна с мен, колкото и без мен. Съгласна ли си? Искам отново да бъда свободен. Тук се чувствам нещастен, и то от дълго време. Ще направя всичко, което смяташ за справедливо и правилно. Ще ти оставя тази къща — картините, макар че наистина не виждам какво ще ги правиш — Каупъруд нямаше намерение да се отказва от своята колекция, стига да бе възможно. — Ще ти осигуря до края на живота рента, каквато пожелаеш, или пък ще ти дам наведнъж определена сума. Искам да бъда свободен, искам да ми върнеш свободата. Защо не бъдеш благоразумна и не ме оставиш да го направя?

Докато държеше тази тирада, Каупъруд седна, после стана. Когато каза, че любовта му наистина е угаснала — заявяваше го за първи път ясно и открито, — Ейлийн побледня и сложи ръка пред очите си. Точно тогава Каупъруд се изправи. Държеше се хладно, решително и малко отмъстително. Тя разбра, че той наистина мисли онова, което казва, че в сърцето му няма и следа от миналото — никакви сладостни спомени, никакви мисли за споделени щастливи мигове, дни, седмици и години, толкова блестящи и прекрасни за нея. Боже, наистина беше така! Любовта му наистина беше угаснала, самият той й го каза! Но Ейлийн не беше в състояние да го повярва, не можеше. Не можеше да е вярно.

— Франк — поде тя и пристъпи към него, но той се отдръпна. Очите й бяха широко отворени, ръцете й трепереха, устните й непрекъснато се мърдаха от вълнение. — Нали не мислиш онова, което каза? Любовта още не е напълно угаснала, нали? Цялата любов, която изпитваше към мен. О, Франк, ядосах се, мразех те, казах ужасни и грозни неща, но само защото те обичам! Винаги съм те обичала. Знаеш го. Толкова страдах — о, господи, как само страдах. Франк, ти не знаеш, но възглавницата ми много нощи бе мокра от сълзи. Плачех безспир. Или ставах и се разхождах нагоре-надолу из стаята. Пиех уиски — чисто, неразредено уиски, — защото ме болеше и исках да заглуша болката. Ходех с други мъже, с много мъже, знаеш го. Но, Франк, Франк, знаеш, че не го исках, че не съм имала намерение да го правя. След това винаги съм ненавиждала и мисълта за тях. Правех го единствено защото бях самотна и защото ти не ми обръщаше внимание, не се държеше мило с мен. О, как изгарях от копнеж за един-единствен любовен час с теб — за една нощ, за един ден! Има жени, които умеят мълчаливо да страдат, но аз не мога. Умът ми не ме оставя на мира, Франк, мислите не ми дават покой. Не мога да не мисля как тичах при теб във Филаделфия, как ме посрещаше на път за къщи или как идвах при теб на Девета и на Единадесета улица. О, Франк, вероятно съм причинила голяма мъка на първата ти жена. Сега го разбирам — колко ли е страдала! Но тогава бях само едно глупаво момиченце и нищо не разбирах. Не си ли спомняш как идвах при теб на Девета улица и как те посещавах всеки ден в затвора във Филаделфия? Тогава казваше, че винаги ще ме обичаш и никога няма да го забравиш. Не можеш ли пак да ме обичаш — поне мъничко? Истина ли е, че любовта ти е угаснала? Толкова ли съм остаряла или променена? О, Франк, моля те, не го казвай — моля те, недей — моля те, моля те, моля те! На колене те умолявам.