Титан

Каупъруд нямаше особена вяра в способностите на жените, на които гледаше като на произведения на изкуството, и все пак от време на време, както сега, те проявяваха проницателност, която изостряше и неговата. Той си помисли, че Ейлийн не е способна на такива разсъждения. В този смисъл тя не можеше да се мери по хубост с тази жена, която бе така очарователно естествена, доверчива, изискана, умна. Мисис Солбърг, продължи да разсъждава проницателно Каупъруд, имаше за съпруг един кръгъл глупак. Дали тя ще прояви интерес към него, към Франк Каупъруд? Дали жена като нея няма да му се отдаде само при условие, че той се разведе и ожени за нея. А през това време мисис Солбърг си мислеше колко силен е Каупъруд и колко близо е стоял до нея. Тя почувствува интереса, конто бе породила у него, тъй като често забелязваше тези признаци и у други мъже и знаеше какво означат;, те. Съзнаваше колко привлекателно красива е и макар да кокетничеше много изкусно, не прекрачваше определени граници и се държеше непристъпно, тъй като чувстваше, че все още не е срещнала човека, за когото си заслужава да бъде друга. Според нея Каупъруд имаше, наистина имаше нужда от жена, която да е по-одухотворена от Ейлийн.

Глава XV НОВО УВЛЕЧЕНИЕ

Каупъруд и Рита Солбърг бяха поощрени във връзката си съвсем случайно от Ейлийн, започнала да проявява глупашка сантиментална нежност към Харолд, зад която нямаше нищо сериозно. Той й харесваше, тъй като беше изключително мил, внимателен и трогателен с жените — с хубавите жени. Хрумна й, че може да му изпраща ученици, пък и при всички случаи й беше приятно да посещава ателието на Солбърг. И без това живееше доста скучно. И така тя им ходеше на гости, а Каупъруд, увлечен по мисис Солбърг, я придружаваше. Той насърчаваше с унищожителна лукавост Ейлийн в интереса й към тях. Предлагаше й да ги кани на обед, да организира музикални вечери, на които Солбърг свиреше и изкарваше малко пари. После запазваха ложи в театрите, купуваха билети за концерти, излизаха в неделя или други дни на разходка.

В подобни положения сякаш помага самият живот. Тъй като Каупъруд мислеше непрекъснато за Рита, и тя започна да си мисли за него. От час на час той й се струваше все по-привлекателен, необикновен, властен. Заразена от неговото настроение, се измъчваше ужасно от угризения на съвестта. Не че си Сяха казали нещо, но Каупъруд я обсаждаше, постепенно я завладяваше и явно й преграждаше всички пътища за отстъпление. Един четвъртък следобед, когато нито Ейлийн, нито той можеха да отидат на чая у семейство Солбърг, Рита получи разкошен букет от тъмночервени рози. „За вашите кътчета“ — пишеше на картичката, сложена в тях. Тя знаеше много добре от кого са цветята и колко струват. Поне петдесет долара. Сякаш я облъхна светът на парите, който тя изобщо не познаваше. Виждаше всеки ден във вестниците реклами за банкерската и посредническата фирма на Каупъруд. Веднъж по обед го срещна в универсалния магазин на Мерил и той я покани на обед, Рита обаче се почувствува задължена да откаже. Каупъруд я гледаше винаги прямо и пламенно. Само като си помислеше, че красотата й е направила или прави всичко това! Без да иска, Рита си представяше времето, когато този енергичен и обаятелен мъж може би ще се грижи за нея по начин, за какъвто Харолд не можеше и да мечтае. Тя обаче продължаваше да свири, да пазарува, да ходи на гости, да чете, да потъва в мрачни мисли колко некадърен е мъжът й и само от време на време си даваше сметка за призрачното влияние на Каупъруд върху нея. Колко изящни бяха силните му ръце, колко проницателни огромните му, донейде настойчиви очи! Пуританството на Уичита (смекчено донякъде от бохемския живот в Чикаго) водеше жестока борба с коварството и хитростта на времето, въплъщавани от този мъж.

— Знаете ли, вие сте много неуловима — каза й Каупъруд една вечер в театъра — беше седнал зад нея по време на антракта, а Ейлийн и Харолд бяха отишли да с поразходят във фоайето. Глъчката заглушаваше всяка дума. Мисис Солбърг беше особено привлекателна в дантелената си вечерна рокля.

— Не, не — отвърна развеселено Рита, поласкана, от неговото внимание, усетила физическата му близост. Постепенно се поддаваше на настроението му, всяка негова дума я изпълваше с трепет. — Според мен съм много постоянна — продължи тя. — И без съмнение много земна.

Тя погледна закръглената си гладка ръка, отпусната в скута й.

Каупъруд, който изпитваше не само цялата притегателна сила на нейната земност, но и вълшебството на характера й, далеч по-богат от този на Ейлийн, бе дълбоко развълнуван. Чувствата, настроенията и фантазиите й го облъхваха като лекия полъх на вятър и, възпламеняваха за миг кръвта му — състояние, което никакви (или много малко) думи не могат да предадат. Рита бе не по-малко жизнена от Ейлийн, но беше по-добра, по-нежна, по-тактична и богата духовно. Или може би Ейлийн просто му бе омръзнала? Не, не, казваше си Каупъруд, изключено. Рита Солбърг бе най-приятната жена, която беше срещал.